Хилал Хашан, ливански изследовател, живеещ в Америка, написа анализ в уебсайта „Geopolitical Features“. Анализът посочва: Миналата седмица Хизбула върна арабски бедуински гражданин на израелските власти, след като той премина границата с Ливан и обяви, че иска да стане борец на партията. Въпреки че решението на Хизбула изглежда странно и объркващо, особено след като следователите изключиха бедуинът да е израелски шпионин, тази стъпка може да бъде разбрана, като се разгледа историята на Хизбула и нейното развитие от религиозно мотивирана институция до опортюнистичен и дестабилизиращ политически актьор. 

Хизбула описва себе си като

 "движено от вярата джихадистко движение", 

а основните му цели включват защита на Ливан срещу "възможна израелска агресия" и създаване на ислямска република, подобна на ислямската държава на Хомейни в Иран. Хизбула признава, че основните й цели включват защита на Ливан срещу "възможна израелска агресия" и създаване на Ислямска република, подобна на Ислямската държава на Хомейни. Авторът Хилал Хашан изтъква, че в отворено писмо на Хизбула от 1985 г. (което се представя години наред като изявление за намеренията на движението) се посочва, че ако хората свободно избират формата на управление, която се надяват да видят в Ливан, те няма да намерят алтернатива на иранския ислямски модел. Но през 1987 г. партията води битки срещу израелската окупация на Южен Ливан, вместо да преследва по-трудната задача да създаде утопична държава. Докато сунитските мюсюлмани виждат джихад като водене на война срещу неверниците, шиитите го разбират преди всичко като начин за борба с това, което усещат като несправедливост в мюсюлманската среда. В коментара си авторът добавя: За шиитите несправедливостта започна в ранните години на исляма, когато близките спътници на пророка Мохамед попречиха на Али бин Аби Талиб, братовчед на пророка, да наследи ислямската общност. Този спор раздели мюсюлманите; Това, което в крайна сметка доведе до появата на сунитско-шиитското разцепление и приемането на шиитската доктрина за джихад срещу сунитските „лицемери“.

Хомейни въвежда концепцията за политически джихад, когато призовава за война срещу силите на глобалната арогантност, визирайки САЩ и Израел. Превратът в Иран, планиран от ЦРУ през 1953 г. за възстановяване на "Шах", беше удар по националната гордост на иранците и доведе до разпространението на антиамерикански настроения. Хомейни също избра да се бори с ционизма, защото искаше да изнесе своята революция в Близкия изток и вярваше, че заемането на антиизраелска позиция ще се хареса на арабите. За разлика от джихада срещу лицемерите, който включва продължаване на религиозното измерение, политическият джихад е гъвкав и вероятно ще доведе до 

сътрудничество между шиитите и Запада

 Хизбула мобилизира ливанската шиитска общност чрез приобщаваща обществена система, която включва култура, образование, здравеопазване, медии, икономическа дейност и грижи за ранени бойци и семейства на жертвите. Хизбула насърчи своите последователи да се запишат на военно обучение в Ливан и Иран. Присъединяването към Хизбула е сложен процес, който изисква изпълнението на строги предварителни условия; Членовете трябва да произхождат от дванадесетте шиитски семейства, а не от новопокръстените, трябва да се придържат към религиозната доктрина на Хомейни и да вярват, че върховният лидер на Иран ще реши тяхното допускане в рая, докато движението отхвърля прогресивните, които мислят независимо и критично. 

Според анализа, от 2000 г. (когато Израел се оттегли от Южен Ливан) Хизбула е изместила фокуса си, показвайки малък интерес към борбата с Ислямска държава, а вместо това се фокусира върху самия Ливан. Тази тактика имаше явно предимство пред местните милиции и ливанската армия. Отделено беше много време и ресурс за изпълнение на желанията на Иран, въпреки че бойците на Хизбула не се справиха добре срещу сирийските бунтовници, докато руснаците не се присъединиха към битката през 2015 г.

 Партизанската тактика, която партията овладя, не успя да постигне осезаем напредък в Сирия и нейните бойци не показаха способност да маневрират на бойното поле и се страхуваха от сблъсък с „фронта Ал-Нусра“ и бойците на „ислямската Щат.” В крайна сметка

Хизбула претърпя тежки загуби в Сирия,

а нейното елитно подразделение, известно като „Ал-Радуан“, получи тежко поражение от ръцете на турската армия в провинция Идлиб. Израелското ръководство следеше отблизо тази битка и беше впечатлено. Според анализа турците лесно побеждават Хизбула, която не е в състояние да  да участва в друг конфликт с израелската армия. Още преди Израел да се оттегли от Ливан, Хизбула започна да търси местни съюзници, за да разшири влиянието си във вътрешните работи на страната. Въпреки че членството в Хизбула изисква спазване на строг набор от предварителни условия, които могат да бъдат постигнати само от шиитите, през 1997 г. партията създава подразделение „Бригади на съпротивата“, което отваря членството си за всички млади ливански мъже, независимо от тяхната политическа или религиозна принадлежност. Идеята е вдъхновена от група млади християни, които изказват своите съболезнования след смъртта на сина на Хасан Насрала в битка с израелците и изтъкват интереса си да станат бойци на Хизбула. Но партията е много по-малко заинтересована от вербуването на християни, отколкото сунити или дори друзи в „Бригади на съпротивата“. Всъщност предлаганите заплати за годината са с 50% по-високи от тези, които се дават на членовете на други секти. Според автора на коментара сунитите са най-важната секта за партията поради големия брой бракове между двете секти. Сунитите живеят предимно в градските райони и представляват най-голямата религиозна група в Бейрут. Никое политическо движение не може да повлияе на националната политика, без да се установи в столицата. Град Сидон (който включва пристанище) също е предимно сунитски, през него Хизбула трябва да премине, за да стигне до Бейрут, както и южните предградия и Бекаа (партийната асоциация в Сирия).