Германия се отказва от въгледобива през 2038 година. Днешното решение на Бундестага в последния ден преди лятната ваканция предвижда постепенното спиране на въглищните електроцентрали и милиарди евро структурна помощ за засегнатите региони.
„След ключовия консенсус за отказа от ядрена енергетика, сега сме на прага на не по-малко важния консенсус за отказ от въгледобива“, коментира министърът на икономиката Петер Алтмайер преди заседанието на Бундестага. Въглищните централи в провинциите Северен Рейн-Вестфалия в Западна и Саксония Анхалт, Саксония и Бранденбург в Източна Германия ще получат 40 милиарда евро за енергийния преход, който предстои.
Инвестициите са за инфраструктура, създаването на нови компании и нови работни места.
Законопроектът на голямата коалиция предвижда обезщетение и за енергийните компании, които до 2038 година ще трябва да затворят ТЕЦ-овете си. Именно тези милиарди евро предизвикаха острата критика на опозиционните Зелени, които гласуваха против.
„Законът предвижда обезщетения, които на практика ще продължат живота на въглищните централи, а не това е целта, коментира Мартин Кайзер от Грийнпийс.
Анализаторът Патрик Грайнхен обвърза отказа на Германия от въглищния ток със „зелената сделка“ на ЕК:
„Амбициозната зелена цел, която си поставя ЕС, ще регулира пазара и ще направи въглищните централи нерентабилни. Така че за всички е ясно, че бъдещето принадлежи на възобновяемите енергоносители“.
Германското правителство си запазва правото да провери през 2026, 2029 и 2032 година ползите и негативите от поетапното спиране на въглищните ТЕЦове, вкл. и цените на тока и ползите за климата.
Още от Свят
Американското разузнаване: Арсеналът от свръхзвукови ракети на Китай и Русия ще нарасне значително към 2035 г.
Според анализа, в момента Китай притежава около 600 свръхзвукови ракети, а Русия между 200 и 300
Independent: Три признака, че Путин готви удар по Европа
Русия вече функционира като военна икономика, а Путин се е превърнал в неин военен лидер - мирът не влиза в неговите представи за собственото му политическо оцеляване
Всички балкански държави от НАТО участват в Коалицията на желаещите - с изключение на България
Правителството на Андрей Желязков в свое съобщение от 10 юли 2025 г. официално информира за среща на формата. България се включи в инициативата още при нейното създаване - сега Радев отказа участие