Алексанър Рьотерт, "Дойче Веле“

Неотдавнашното нападение на сръбски паравоенни части срещу албански полицаи в Косово е последният пример за поредица от насилствени действия, целящи дестабилизирането на най-новата европейска държава.

Отричането на Белград да е знаел или да е бил замесен е не по-малко съмнително поради масовото разполагане на бронирани войски, които впоследствие бяха изпратени към границите на Косово, което накара дори държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен да се обърне към сръбския президент Александър Вучич.

Надяваме се, че този инцидент е накарал и последните привърженици на политиката на умиротворяване да преосмислят позицията си. Доскоро популярната история гласеше, че автократичният сръбски режим е котвата на стабилността в Западните Балкани. Но това вече е напълно дискредитирано, въпреки че Вучич продължава да играе игри чрез своите администратори в Косово и Босна и Херцеговина.

Все пак преди година Вашингтон превърна възприемането на Вучич като "гарант на стабилността" във водещ принцип на балканската си реалполитика, за да освободи Сърбия от хватката на Русия и да я интегрира в съюза с Украйна. Но тази "фантастична дипломация" най-накрая достигна границите си. Бяха иззети оръжия и боеприпаси от сръбски паравоенни формирования, които в края на септември устроиха засада на косовски полицаи.

Образите, които се появяват в региона през тези дни, са ужасяващо сходни с тези от Хърватия през лятото на 1990 г., когато сръбски паравоенни формирования нападнаха хърватски полицаи. Тези нападения започват само няколко месеца преди действителното начало на войната през юни 1991 г. Година по-късно, през март 1992 г., отново сръбски паравоенни формирования отрязват босненската столица Сараево от външния свят. По това време сръбският президент Слободан Милошевич е изготвил план за обединяване на всички населени със сърби райони на Югославия в една държава, за да се създаде Велика Сърбия.

Тридесет години след югославските войни в Белград се установи режим, който повече или по-малко открито се стреми да осъществи проекта на Милошевич. Най-близкият довереник на президента Вучич е неговият влиятелен директор на разузнаването Александър Вулин, главният герой на проекта за наследник на Велика Сърбия "Сръбски свят". Трети по ред е сръбският външен министър Ивица Дачич, заедно с когото Вучич ръководеше пропагандния апарат на Милошевич през 90-те години на ХХ век.

Великосръбското трио около сръбския президент се превърна в ясна и непосредствена заплаха за съседите на Сърбия, които са безнадеждно превъзхождани във военно отношение. Още през 2021 г. британският седмичник The Economist съобщи, че "пазаруването на оръжия" от страна на Сърбия тревожи граничните държави. По данни на Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI) бюджетът на Сърбия за въоръжение се е удвоил от 2015 г. до 2022 г., достигайки близо 1,5 млрд. долара (1,4 млрд. евро). Бюджетът на Косово за въоръжение също се е удвоил, но за сравнение възлиза на малко над 100 млн. долара. В проучване за регионалното въоръжаване през 2021 г. Институтът по технологии в Цюрих (ETU) стига до заключението, че разширяването на въоръжението на Сърбия подкопава доверието в Западните Балкани.

"Боснификация" на Косово?

В този смисъл не е изненадващо, че Прищина отказва да приложи Брюкселското споразумение от 2013 г. на сръбското сдружение на общините ("Заедница"), което предвижда висока степен на автономия за 10-те общини в Косово с преобладаващо сръбско население. Трябва обаче да се спомене, че конституцията на Косово гарантира широки права на малцинствата.

Въпреки че многобройните етнически малцинства в Косово съставляват малко повече от 8% от населението, те имат гарантирани 20 от 120-те места в парламента, включително 10 места само за сърбите, които съставляват между 3 и 5% от населението. На общинско ниво също има цялостно гарантирано участие на малцинствата, когато те достигнат 10% от населението на съответната община.

Косовското правителство, ръководено от министър-председателя Албин Курти, се опасява, че чрез създаването на сръбски общински съюз ще се стигне до своеобразна Република Сръбска 2. Автономията, гарантирана на босненските сърби в мирното споразумение от Дейтън, доведе Босна до пропастта на войната, като лидерът на босненските сърби Милорад Додик настоява Република Сръбска да се отдели от Босна - с мълчаливото съгласие, ако не и с одобрението на Вучич.

Какво може да направи Западът, за да успокои ситуацията? Той трябва да признае, че сръбските стремежи за придобиване на населени със сърби територии в Косово и Босна са реални. Стабилизирането на една остра точка на напрежение - понастоящем Косово - помага само временно. Особено ако се пренебрегне Босна, защото там Белград ще се ангажира, след като бъде възпрян от НАТО в Косово.

На практика бързото решение би могло да се постигне чрез засилване на военните мисии в Косово (KFOR) и Босна (EUFOR/Althea), които успешно се ръководят от НАТО и ЕС. Това би се отнасяло особено за EUFOR, които са претоварени и разполагат само с 1350 войници.

Учебникарски пример за това как изпреварващото използване на мироопазващи сили действително може да предотврати война и да възпре потенциален агресор: Преди тридесет години, през януари 1993 г., ООН разположи мироопазващи сили от 1000 души, половината от които американски войници, в Северна Македония по границата със Сърбия, за да предотврати агресия от страна на Белград срещу южната му съседка. Тези малки сили, наричани небрежно "телена мрежа", всъщност успяха да запазят мира в страната в продължение на много години.

Това предполага очевидната възможност за защита на граничещите със Сърбия региони на Косово и Босна чрез части на KFOR и EUFOR. Ако силите на НАТО и ЕС наблюдават общите граници съответно между Косово и Сърбия и Босна и Сърбия, това би осигурило непробиваема гаранция за сигурност, подобно на мироопазващата мисия на ООН в Македония през 1993 г.

Макар и да е скъпо, гарантирането на мира с няколко допълнителни военни подразделения винаги ще бъде по-добра алтернатива от това да се хвърлят бомби. Трудно е да си представим по-евтин сценарий за избягване на конфликти, който би защитил по-добре човешките животи./БГНЕС