Да не би да се окаже, че в Кипър са складирани богатствата на съмнителни беларуски функционери? Затова ли страната обвърза съгласието си за санкции срещу хора от режима в Беларус с налагането на санкции и срещу Турция, пита Райнхард Везер в коментар за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, препечатан от „Дойче веле“.

Като страни-членки на ЕС Гърция и Кипър могат да разчитат на подкрепата на Общността в газовия спор с Турция. Под каква форма и с какви средства ще реагира ЕС - това трябва да решат заедно държавите-членки. И ако Кипър смята, че в случая са необходими санкции, страната трябва да убеди в това европейските си партньори. Но начинът, по който Кипър се опитва да го направи, е крайно неуместен, глупав дори. И вреди на интересите и на имиджа на самата кипърска държава.

Обвързвайки съгласието си за санкции срещу представители на режима в Беларус с налагането на санкции и срещу Анкара - тоест, преплитайки два нямащи нищо общо помежду си сюжета, кипърското правителство създава впечатлението, че ЕС е блокиран във външнополитически план. А това само ще окуражи Турция да заеме още по-остра позиция в газовия конфликт.

При това в един такъв конфликт малка страна като Кипър има шанс да защити интересите си само ако може да разчита на един наистина дееспособен ЕС. Или може би съпротивата на Кипър все пак е пряко свързана с Беларус?

От години средиземноморският остров печели от това, че служи като един вид притегателен център за богатствата на постсъветски олигарси и политици. Богатства с неясен произход. Да не би да се окаже, че там са складирани и пари на беларуски функционери, на които ЕС иска да наложи санкции?