Надеждите на гражданите на Северна Македония за европейско бъдеще и членство в ЕС започват да умират бавно, но сигурно. Новият президент на страната, Гордана Давкова, и новият министър-председател, Християн Мицкоски, целенасочено водят раздираната от корупция държава към все по-дълбока международна изолация. 

Според класацията на Фрийдъм хаус Северна Македония е държава с хибриден режим с огромни дефицити в демократичното управление на институциите, независимостта на съдебната власт и правата на човека. Докато беше в опозиция, сегашният премиер Християн Мицкоски, лидер на националистическата партия ВМРО-ДПМНЕ, заяви, че вина за това носи предходното правителство на социалистите от СДСМ. Обратно на очакванията, след спечелването на изборите през май тази година, първите изяви на Мицкоски като министър председател показват, че той не възнамерява да подобри състоянието на демокрация в Северна Македония. В синхрон с президента Давкова, Мицкоски започна своето управление с открити провокации към България и Гърция, като открито заплаши да не спазва, а в крайна сметка и да прекрати международни двустранни договори с тях. Шокирани от първите изяви на тандема Мицкоски-Давкова, Европейската комисия и Държавния департамент на САЩ направиха изявления, с които напомниха, че Северна Македония трябва да спазва международните договори с България, Гърция и Европейския съюз. Ясно е, че ако Северна Македония не се съобрази с тези препоръки и продължи по пътя на конфронтацията с България, Гърция и ЕС, това скоро ще доведе до пълна международна изолация за бившата югославска република. 

Какво мотивира тандема Мицкоски-Давкова

да отдалечават Северна Македония от ЕС и да водят страната към международна изолация ? 

Отговорът на този въпрос изисква да се разгледа развитието на дълбоко корумпирания политически елит в Бившата югославска република Македония (БРЮМ) от обявяването на нейната независимостта през 1991г. до днес. Политическият елит в Скопие никога не е имал искрено намерение страната да преодолее авторитарното си комунистическо минало, особено ако това ще доведе до намаляване на влиянието на Сърбия. Това личи от начина, по който е зададен въпросът на референдума за независимост, провел се на 8 септември 1991г.: „Дали сте за суверена и независима държава Македония, с право да влезе в един съюз на суверените държави на Югославия?“. Много от македонските политици днес се гордеят с този референдум, но умишлено пропускат да коментират втората част на въпроса. Днешният президент, Гордана Давкова, със сигурност не желае да си спомня за този период от живота си, тъй като през 1991г. активно е агитирала срещу независимостта на Македония, като представител на социалистите в СДСМ. 

За доминиращото влияние на Сърбия говори и фактът, че по време на войната в Югославия, на 25 март 1999г. просръбски екстремисти нападнаха американското посолство в Скопие, нещо което не се случи дори в Белград. Днес, макар и член на НАТО, Северна Македония все още не е разкрила досиетата на комунистически тайни служби, управлявали страната с репресии от 1944г. Без да се разкрият досиетата на бившите тайни служби, за гражданите на страната и международната общност остават тайна зависимостите между днешния политически елит и югославския репресивен апарат. Като нагледен пример може да се посочи посланикът на Северна Македония в ООН, Любомир Фръчковски, за който се установи, че е бил щатен служител на тайните служби на Югославия, репресирали българи – виж снимката. Зависимостите между днешните политици в Скопие и тайните служби на бивша Югославия правят невъзможно в Северна Македония да бъде приет закон, който да осъжда комунизма като престъпен режим и да се обяви реабилитация за жертвите на тази античовешка идеология. 

Днес сръбското влияние в правителството на Мицкоски е видимо на най-високо равнище, след като за вицепремиер и министър за отношенията с общностите е назначен Иван Стоилкович, председател на Демократическата партия на сърбите в Македония и сръбски гражданин. В своя позиция от 15 април т.г. Стоилкович нарече клането в Сребреница „Некрофилски Дисниленд“, като това остана „незабелязано“ за тандема Мицкоски-Давкова. В свое писмо премиерът на Сърбия, Милош Вучевич, честити назначението на Стоилкович, а последният му благодари „от името на македонския народ“.

Каква е крайната цел на тандема Мицкоски-Давкова ? 

Хладен преглед на геополитическата обстановка в Източна Европа показва, че тандемът Мицкоски-Давкова е само инструмент на зловредно влияние, умело използван от Русия и Сърбия в Северна Македония. Войната в Украйна увеличи до най-висока степен интересите на Русия на Балканите. Стратегическа цел на режима в Кремъл е да се създаде нов конфликт в Западните Балкани, който да отклони ресурси на ЕС и НАТО от Украйна. Най-добрият сценарий за Путин и неговия най-верен съюзник Вучич би бил да се разпали конфликт между две страни-членки на НАТО. За „жертвен агнец“ е избрана Северна Македония, където поради историческата близост между Белград и Скопие, Русия най-лесно може да реализира своите стратегически цели. Националистическият тандем Мицкоски-Давкова е умело използван, за да се влошат отношенията на Северна Македония с България, Гърция, а в последната седмица и с Албания. Мицкоски не се поколеба да оспори и преброяването в Албания, в което българите се оказаха три пъти повече от северномакедонците. За тандема Мицкоски-Давкова конфронтацията с България, Гърция и Албания е само първа крачка към пълна международна изолация на Северна Македония. Тази ситуация е добре дошла за политическия елит в Скопие, който няма интерес да бъде пристискан от ЕС и САЩ да се реформира и демократизира. От ситуацията ще продължи да се възползват режимите на Путин и Вучич, които ще засилват влиянието си в страната. Остава да се разбере дали Русия и Сърбия ще се задоволят само с политическия си контрол над Скопие, или това е само прелюдия преди да тласнат Северна Македония към вътрешен или международен конфликт. | БГНЕС