Михаел Швирц, „Ню Йорк Таймс”

Дни след нахлуването на руските войски Ярослав Бохак, млад сърдечносъдов хирург, е у дома със семейството си в относително безопасната Западна Украйна, когато негов колега се обажда отчаяно от източната част на страната и го моли да дойде да помогне.

Много лекари са избягали от войната, казва приятелят му, а хирурзите, които са останали, ампутират крайници, вместо да се опитват да ги възстановят, за да спасят тежко ранените войници.

"Той ми се обади и каза, че не може повече да реже ръцете на млади хора", казва Бохак, докато стои в операционната зала на болницата в Краматорск. "Когато дойдох тук, оперирах още първия ден".

Тъй като руските сили опустошават Източна Украйна със смесица от артилерия, въздушни удари и ракетни атаки, болниците на фронтовата линия, много от които в по-бедните селски райони, са претоварени. В тях липсва персонал или са напълно изоставени, тъй като лекарите и медицинските сестри са избягали от насилието.

По цял ден стените на болницата се тресат от гърмежите на сраженията, които се водят край Краматорск, промишлен град в региона на Донбас, където руските сили водят кървава офанзива. В укрепеното с чували с пясък спешно отделение постоянно пристига поток от линейки, които превозват войници и цивилни, много от които с животозастрашаващи рани.

В болницата обаче работят само няколко души. Останали са само двама от десетте лекари, подпомагани от шест медицински сестри, които работят на 24-часови смени с един почивен ден, казва Татяна Бакаева, старшата медицинска сестра. (Служителите на болницата със сменени имена от съображения за сигурност.)

"Остават само най-издръжливите", казва Бакаева. "Хората са уплашени. Какво можеш да направиш?"

Подобна е картината в целия Донбас: С нарастването на броя на ранените нуждата от повече лекари и медицински сестри става още по-остра.

В Авдийвка, точно на фронтовата линия, единственият останал хирург и медицинският директор на болницата разказват, че са прекарали месеци в спешното отделение, без да излизат, освен за да отидат бързо до магазина за хранителни стоки в условията на обстрел. В Славянск, град на север от Краматорск, където на хоризонта се вижда пушек от сраженията, е останала само около една трета от персонала на болницата.

Град Бахмут се намира на кръстопът между руските сили, които настъпват от изток и от север. Там линейките задръстват малкия двор на военната болница, а спешното отделение е почти винаги пълно.

"Никой никога не се подготвя за война, а този регион не е толкова гъсто населен, за да може да се справи с толкова много ранени", казва Светлана Друзенко, която координира спешната евакуация на ранени войници и цивилни от зоните на бойните действия. "Раните са еднакви и за цивилните, и за войниците, защото ракетите не избират къде да паднат".

Много от ранените от източната част на страната са докарани в Днепър, град с население от 1 млн. души, в който има шест големи болници. Но той е на четири часа път с кола от много фронтови позиции. А в болниците там няма и медицински сестри, казва д-р Павло Бадиул, хирург в Центъра по изгаряния и пластична хирургия в Днепър.

Центърът е пълен с ранени от войната и персоналът работи непрекъснато без почивка, казва той.

Член на Американското дружество на пластичните хирурзи, след обучение в Калифорния, Бадиул отправя апел чрез бюлетина на дружеството за оборудване и медицински консумативи. "Въпреки че получаваме някаква целева помощ, голяма част от нея все пак се губи, пренасочва или отвежда на грешното място", каза той.

Повечето от хирурзите, работещи в болницата в Краматорск, включително Бохак, са доброволци. Откакто той е пристигнал, тук почти няма ампутации.

Бохак показа видеозаписи от операциите си, направени с мобилен телефон. Ровейки в изпепелената и разкъсана плът, той открива прекъснатите артерии и старателно ги зашива, възстановявайки кръвообращението на увредените крайници, което позволява спасяването им.

"Най-близката сериозна и оборудвана клиника е в Днепър, който е на 280 км оттук", казва той. "За да се стигне дотам, е необходимо време и може да е твърде късно да се спаси крайникът. Ето защо пристигането ми тук беше много важно", споделя хирургът.

Не всички крайници обаче могат да бъдат спасени. Едуард Антановски, заместник-командир на военното подразделение в болницата, каза, че наскоро бил докаран руски войник със сериозна рана на крака. По думите му, докато е бил в болницата, на войника е била осигурена охрана за защита.

"Наложи се да отстраним крака, защото турникетът е стоял твърде дълго", каза той. "Дори и да искахме, нямаше да можем да спасим крака му. Отнасяхме се с него хуманно, а не по начина, по който заслужаваше да се отнасят с него".

Въпреки месеците на предупреждения от Белия дом и други страни, че Русия планира да нахлуе, много хора в Украйна, включително голяма част от политическата върхушка и дори някои военни, отказаха да повярват. Когато руските ракети започнаха да поразяват украинските градове на 24 февруари, това предизвика суматоха. Болниците не бяха подготвени да се справят с внезапния прилив на пациенти с жестоки и тежки рани, които войната причинява.

През първата седмица д-р Максим Кожемяка, пенсиониран травматолог, доброволно се включи в помощ на военната болница в Запорожие - един от основните центрове, където се лекуват войниците в Източна и Южна Украйна. Почти веднага, казва той, болницата е била залята от по 30 до 40 пациенти на ден и не е разполагала с достатъчно консумативи, за да се справи с огнестрелните рани или други тежки наранявания.

"Не вярвахме, че това може да се случи, защото разбирахме, че при всички случаи ще има огромни загуби и от тяхна страна", каза Кожемяка в спешното отделение на болницата. "И, разбира се, смятахме, че никой разумен лидер на модерна държава не би постъпил така".