Дойче Веле

Половин милион служители начело с Алексей Милер, наричан куриерът на Путин - това е личният състав на „Газпром". Наричат шефа му така, защото той носи на руския президент сводките, подготвени специално, за да се харесат на Путин. След което се връща с поръчките, подадени от Кремъл. Накратко - Милер прави това, което му каже Путин, пише германският „Ди Велт".

Трите функции на "Газпром"

Оттам нататък логично възниква въпросът дали полудържавният концерн е политическо оръжие на Кремъл, което позволява чрез въртене на кранчето да се постига във външнополитически план това, което не може да се постигне с други средства? Това е една от неговите функции, казва московският енергиен експерт Михаил Крутихин, втората е насочването чрез ненужни и прескъпи мегапроекти без обществени поръчки на държавни пари към частни лица, близки до Путин. И чак на трето място е същинската търговска функция на „Газпром" - да добива газ, да го транспортира и продава. В продължение на десетилетия тази функция се изпълняваше надеждно, но днес, след седем месеца война, тя е нарушена след драстичното съкращаване на доставките за Европа. Засега още не се вижда с просто око, че наред с Европа, която е под заплахата от студена зима, и „Газпром" ще пострада от прекратяването на доставките, отбелязва „Ди Велт". Цената на газа все още е достатъчно висока, за да може да компенсира намаляването на изнасяните количества. Както сочат официално разпространените от „Газпром" данни, цитирани от „Тагесшау", печалбите за първото полугодие на 2022 са рекордни - към 41,6 милиарда евро (на фона на 27,5 милиарда за цялата минала година).

По разпореждане на Путин обаче - за първи път в историята на концерна - половината от тази сума ще бъде предоставена на акционерите. А понеже държавата е най-големият акционер, ще вземе над 10 милиарда евро. Както пише „Тагесшау" - акционерите трябва да се произнесат по предложението на президента до 30-и септември, а както коментира Крутихин: „Путин има нужда от тези пари за войната".

На кого служи "Газпром"?

Това, че концернът служи на държавата, не е ново, посочва „Ди Велт". Нови са мащабите, в които сега той бива използван за външнополитически цели. При това не без риск. От една страна западните държави, както и Украйна, искат неизпълнението на договорите за доставка да бъде разгледано от Международния арбитражен съд. От друга, покрай прекъсването на доставките, „Газпром" отблъсква клиентите си и ги кара да търсят други източници, посочва финансистът Олег Вюгин. А и „никой не може да каже дали и догодина цените ще останат високи, ако се стигне до глобална рецесия". В този случай ограничаването на изнасяните количества ще се превърне в проблем.

Ако Путин продължи да "дои" концерна 

Прогнозите са драматични, отбелязва „Ди Велт". Изнесените през 2021 година количества за западните държави и Турция са били 175 милиарда кубически метра, докато тази година ще бъдат около сто милиарда. Но пък износът за Китай - голямата надежда на Путин, се очаква да нарасне: от тазгодишните 16 милиарда кубически метра на договорените за 2025 година 38 милиарда кубика. До момента други договорени количества с китайците няма, но дори и да започнат да купуват много повече (каквито намерения засега няма обявени), за целта тепърва ще трябва да се построят дълги тръбопроводи. Експертите предполагат, че цената им ще възлезе на между 100 и 150 милиарда долара. „Газпром" трудно ще успее да осигури тези средства, ако Путин продължава да го „дои". И ако Алексей Милер си остане куриерът, до който го е свел шефът на Кремъл, четем още в "Ди Велт".