"Евроскептичните настроения в Сърбия нарастват сериозно", заяви Иван Николов, председател на Културно-информационния център на българското национално малцинство "Босилеград" в Сърбия, цитиран от БТА.
"Не само европейските програми за трансгранично сътрудничество, но и цялата европейска политика в Република Сърбия, меко казано, не даде очакваните резултати, да не кажа, че се проваля", смята Николов.
"Българското население от двете страни на границата плати и продължава да плаща тежка, жестока цена. Голяма част от него е била принудена да напусне родния си дом. С появата на европейските процеси се появи надеждата, че изхождайки от европейската практика, използвайки опита на европейските държави, тази жестока граница може да бъде европеизирана, а наследените от миналото тежки икономически, инфраструктурни, екологични, културни и други проблеми могат да бъдат решени така, че да не застрашават живота на населението и да не задълбочават проблемите. За съжаление и това не се случи", посочи председателят на културно-информационния център.
Той се позова на данни, според които в периода 2004 г. до 2020 г. Европейският съюз е заделил над 400 млн. евро, с които на територията на Сърбия са финансирани над 1600 проекта.
"Одобрените проекти прескочиха българските общини на границата и отидоха по-навътре в Сърбия, съответно по-навътре в България. Следователно дългогодишните проблеми, които касаят българското население на границата, продължават да тлеят. Десетилетната дискриминация на българите на границата имам чувството, че се разшири в областта на европейските програми. Продължаваме да живеем в миналото, а българските общини на българо-сръбската граница, поне от нашата страна, са в дъното на икономически най-изостаналите райони", посочи още той.
"Практиката за нарушаване на човешките и малцинствените права продължава. Говорът на омразата срещу българите и България в сръбските медии не само не стихва, но и се разраства още повече, съжалявам, че трябва да го кажа, и то точно в общините, в които са инвестирани немалко средства от европейските фондове", заяви още той пред участниците на днешния форум.
Фактор
"Не само европейските програми за трансгранично сътрудничество, но и цялата европейска политика в Република Сърбия, меко казано, не даде очакваните резултати, да не кажа, че се проваля", смята Николов.
"Българското население от двете страни на границата плати и продължава да плаща тежка, жестока цена. Голяма част от него е била принудена да напусне родния си дом. С появата на европейските процеси се появи надеждата, че изхождайки от европейската практика, използвайки опита на европейските държави, тази жестока граница може да бъде европеизирана, а наследените от миналото тежки икономически, инфраструктурни, екологични, културни и други проблеми могат да бъдат решени така, че да не застрашават живота на населението и да не задълбочават проблемите. За съжаление и това не се случи", посочи председателят на културно-информационния център.
Той се позова на данни, според които в периода 2004 г. до 2020 г. Европейският съюз е заделил над 400 млн. евро, с които на територията на Сърбия са финансирани над 1600 проекта.
"Одобрените проекти прескочиха българските общини на границата и отидоха по-навътре в Сърбия, съответно по-навътре в България. Следователно дългогодишните проблеми, които касаят българското население на границата, продължават да тлеят. Десетилетната дискриминация на българите на границата имам чувството, че се разшири в областта на европейските програми. Продължаваме да живеем в миналото, а българските общини на българо-сръбската граница, поне от нашата страна, са в дъното на икономически най-изостаналите райони", посочи още той.
"Практиката за нарушаване на човешките и малцинствените права продължава. Говорът на омразата срещу българите и България в сръбските медии не само не стихва, но и се разраства още повече, съжалявам, че трябва да го кажа, и то точно в общините, в които са инвестирани немалко средства от европейските фондове", заяви още той пред участниците на днешния форум.
Още от Свят
Пресъхващият Дунав разкри мотоциклет от Втората световна и останки на двама войници
Находката е открита в района срещу унгарския парламент. След необходимите изследвания останките се очаква да бъдат погребани в германско военно гробище край Будапеща.
Лихтенщайн въведе равенство между половете в наследяването на трона
Лихтенщайн е конституционна монархия, начело с княз Ханс-Адам Втори от 1989 г., синът на княза, престолонаследникът Алоис, изпълнява функциите на регент и управлява ежедневните държавни дела от 2004 г.
Остане ли Украйна без прехващачи, Русия ще „унищожи“ ТЕЦ-овете още през ноември
Генератори, инвертори, слънчеви панели.. Трябва да се мисли за това, че утре да няма да има ток или отопление, каза офицерът от Централното управление за иновационни дейности на украинските въоръжени сили Андрий Онистрат