"Евроскептичните настроения в Сърбия нарастват сериозно", заяви Иван Николов, председател на Културно-информационния център на българското национално малцинство "Босилеград" в Сърбия, цитиран от БТА.
"Не само европейските програми за трансгранично сътрудничество, но и цялата европейска политика в Република Сърбия, меко казано, не даде очакваните резултати, да не кажа, че се проваля", смята Николов.
"Българското население от двете страни на границата плати и продължава да плаща тежка, жестока цена. Голяма част от него е била принудена да напусне родния си дом. С появата на европейските процеси се появи надеждата, че изхождайки от европейската практика, използвайки опита на европейските държави, тази жестока граница може да бъде европеизирана, а наследените от миналото тежки икономически, инфраструктурни, екологични, културни и други проблеми могат да бъдат решени така, че да не застрашават живота на населението и да не задълбочават проблемите. За съжаление и това не се случи", посочи председателят на културно-информационния център.
Той се позова на данни, според които в периода 2004 г. до 2020 г. Европейският съюз е заделил над 400 млн. евро, с които на територията на Сърбия са финансирани над 1600 проекта.
"Одобрените проекти прескочиха българските общини на границата и отидоха по-навътре в Сърбия, съответно по-навътре в България. Следователно дългогодишните проблеми, които касаят българското население на границата, продължават да тлеят. Десетилетната дискриминация на българите на границата имам чувството, че се разшири в областта на европейските програми. Продължаваме да живеем в миналото, а българските общини на българо-сръбската граница, поне от нашата страна, са в дъното на икономически най-изостаналите райони", посочи още той.
"Практиката за нарушаване на човешките и малцинствените права продължава. Говорът на омразата срещу българите и България в сръбските медии не само не стихва, но и се разраства още повече, съжалявам, че трябва да го кажа, и то точно в общините, в които са инвестирани немалко средства от европейските фондове", заяви още той пред участниците на днешния форум.
Фактор
"Не само европейските програми за трансгранично сътрудничество, но и цялата европейска политика в Република Сърбия, меко казано, не даде очакваните резултати, да не кажа, че се проваля", смята Николов.
"Българското население от двете страни на границата плати и продължава да плаща тежка, жестока цена. Голяма част от него е била принудена да напусне родния си дом. С появата на европейските процеси се появи надеждата, че изхождайки от европейската практика, използвайки опита на европейските държави, тази жестока граница може да бъде европеизирана, а наследените от миналото тежки икономически, инфраструктурни, екологични, културни и други проблеми могат да бъдат решени така, че да не застрашават живота на населението и да не задълбочават проблемите. За съжаление и това не се случи", посочи председателят на културно-информационния център.
Той се позова на данни, според които в периода 2004 г. до 2020 г. Европейският съюз е заделил над 400 млн. евро, с които на територията на Сърбия са финансирани над 1600 проекта.
"Одобрените проекти прескочиха българските общини на границата и отидоха по-навътре в Сърбия, съответно по-навътре в България. Следователно дългогодишните проблеми, които касаят българското население на границата, продължават да тлеят. Десетилетната дискриминация на българите на границата имам чувството, че се разшири в областта на европейските програми. Продължаваме да живеем в миналото, а българските общини на българо-сръбската граница, поне от нашата страна, са в дъното на икономически най-изостаналите райони", посочи още той.
"Практиката за нарушаване на човешките и малцинствените права продължава. Говорът на омразата срещу българите и България в сръбските медии не само не стихва, но и се разраства още повече, съжалявам, че трябва да го кажа, и то точно в общините, в които са инвестирани немалко средства от европейските фондове", заяви още той пред участниците на днешния форум.
Още от Свят
Нова издънка! Белият дом забрани на журналисти от CNN да се качат на самолета на Тръмп
Поради скандала големите американски телевизионни мрежи от преспула на Белия дом – ABC, CBS, Fox News и NBC – отказаха да отразяват на живо събития, свързани с Тръмп, включително посещението на китайския президент Си Дзинпин
Украйна удари „Илския“ НПЗ в Русия: Генералният щаб на ВСУ разкри подробности
По-рано The Wall Street Journal съобщи, че Русия изпитва все по-големи трудности при защитата на огромната си територия от украински безпилотни атаки.
Палеж на станция Starlink в Полша: прокуратурата проверява версия за руска диверсия
Разследващите проверяват версията, че палежът може да е извършен по поръчка на руски спецслужби с цел нарушаване на работата на мрежата в Полша и други държав