Проф. Татяна Дронзина

Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев взе участие в Петербургския международен икономически форум, който тази година се проведе от 15 до 18 юни. Три интересни момента привличат вниманието към неговото изказване. 
Но преди това няколко думи за форума. Той се провежда от 1997 година, а от 2006 е под патронажа на руския президент. По официални данни, участниците в него са 130, но запознати твърдят, че този брой е почти два пъти завишен. Списъкът на гостите не беше огласен, може би поради опасения от икономически санкции срещу тях – и може би поради факта, че в него взеха участие представители на правителството на талибаните, които са признати от Русия за терористична организация забранена на територията на федерацията. Но това не беше единствената международно непризната формация на форума. Там присъстваха и представители на така наречените Донецка и Луганска народна Републики, незаконни образувания, чието съществуване Русия от години инспирира и поддържа. 
Какво привлече вниманието към президента на Казахстан, една от най-лоялните до този момент страни към Русия?
На първо място, въпреки уверенията, че Русия си остава ключов партньор за неговата страна, Токаев заяви че

 не признава и не подкрепя сепаратистите от Донбас и се обявява за единна и неделима Украйна

 Дойче веле писа, че след това изявление маската на Путин сякаш е паднала от лицето му, а цялата му невербална комуникация е изразявала недоволство и гняв. 
На второ място, Токаев посочи, че изказванията на някои руски парламентаристи по отношение на Казахстан вредят не само на двустранните отношения, но и на самата Русия. Въпреки че не визира за кои въпроси точно става дума, не е трудно бързо да се състави техният списък: съмнения в държавността на Казахстан, различна (и обиждаща казахстанците) интерпретация на неговата история, вербални посегателства към териториалния му интегритет и др. 
И на трето място, стана ясно, че 

Китай е водещият икономически партньор на Казахстан

 Отличен китаист, опитен дипломат, и държавник с дълъг стаж, Токаев, въпреки че продължава многовекторната политика на своя предшественик, предпочете Русия пред Китай, независимо от силните антикитайски настроения сред населението, с които в бъдеще ще трябва някак си да се с прави. 
Извън форума, но не по-маловажна, беше и позицията на казахстанския президент по повод санкциите срещу Русия, изразено в негово интервю пред канал „Россия 24“. Подчертавайки добрите двустранни отношения с Русия, той подчерта, че неговата страна ще уважава санкциите, наложени от международната общност, още повече че неспазването им би довело до вторични санкции срещу Казахстан. 

Ще успее ли Казахстан да запази тази позиция пред лицето на могъщия си съсед, с който споделя втората по дължина сухопътна граница в света? И сега казахстанското общество е доста раздвоено – някои подкрепят позицията на президента, други се обявяват срещу нея. Трети смятат, че е разигран спектакъл, добре режисиран и предварително обсъден от двете страни. Четвърти подлагат на съмнение искреността му предвид трудните разрешения за антивоенни митинги н страната. В самата Украйна изказването на Токаев беше високо оценено. Всъщност, задачата на Токаев никак не е лесна. Той трябва да се съобразява с два могъщи съседа, чиито отношения на сътрудничество – за сега по-дружески от всякога - лесно могат да прераснат в конфронтационни. В такава геополитическа ситуация, защитата на националния интерес не е никак лесна работа.

Б.Р. Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.