24 Ноември, 2024

Какъв знак са рестрикциите на президента Путин към евреите, защо Кремъл се страхува, че искат да емигрират

Какъв знак са рестрикциите  на президента Путин към евреите, защо Кремъл се страхува, че искат да емигрират

Зловещо ехо: Намираме се в момент, толкова потискащ, какъвто не сме преживявали от половин век, казва еврейската общност в Русия

Гал Бекерман, The Atlantic.com

Наскоро се появиха новини, че руският президент Владимир Путин заплашва да закрие офисите на Еврейската агенция за Израел в Русия (Jewish Agency for Israel in Russia). За тези, които не са запознати с темата, това е организация с нестопанска цел, която в продължение на почти век е имала за задача да разнищи всички детайли (факти, идеи и принципи), свързани с ционизма, тоест как евреите да съградят една истинска еврейска държава. Тя беше забранена в Съветския съюз, но дейността й бе възстановена в края на 80-те години и помогна на около милион евреи да се преселят в Израел през 90-те години. След това масово изселване ролята на агенцията в Руската федерация е да поддържа нормален общностен живот за около 150 000 евреи, които са останали там, както и да подкрепя всеки, който иска да емигрира в Израел. Всичко това е вършено до голяма степен без инциденти. Ходът на Путин да закрие агенцията трябва да се разглежда като 

акт на агресия,

целящ да направи трудно евреите да напускат страната.

Наказателната акция е изненадваща със своята внезапност. Години наред отношенията между Израел и Русия бяха във възход и Израел зае подчертано неутрална позиция, когато започна инвазията в Украйна. Но напоследък тонът се промени. Яир Лапид, който като външен министър използва фразата военни престъпления, за да опише поведението на Русия, наскоро стана временен министър-председател. Това съвпадна с вълна от руски нападки, като се започне с твърдението, че правителството на Украйна, ръководено от еврейски президент, всъщност е неонацистко и се стигне до размишленията на глас на руския външен министър Сергей Лавров през май за това дали пък Хитлер не „има еврейска кръв.” Сега Израел най-накрая е заел определена страна в този конфликт.

От своя страна Путин се стреми да укрепи подкрепата на съюзниците, които все още има, включително Иран, който е враг номер 1 на Израел. След първото посещение на Путин там по-рано този месец, върховният лидер на Иран - аятолах Хаменей, написа недвусмислен текст в Туитър: „Последните позиции, заети от президента на Русия срещу ционистите, са похвални.“

Натан Шарански, най-известният еврейски дисидент от края на Студената война и по-късно председател на Еврейската агенция, предупреди тази седмица, че Израел „не трябва да се поддава“ на руските 

заплахи за ограничаване на емиграцията

 Чувам зловещо ехо: Намираме се в момент, толкова потискащ, какъвто не сме преживявали от половин век.
Сред евреите, които напуснаха Съветския съюз в десетилетията, когато той започна да се разпада, имаше група, все още известна като "79-те", които напуснаха през 1979 г., в която бяха писателят Гари Щейнгарт и съоснователят на Google Сергей Брин. Тази година беше знаменателна, защото тогава станахме свидетели на най-голямата емиграция от края на 60-те години на миналия век, когато съветските евреи поставят своите искания -  повечето от които са им отказани, включително правото да напуснат. Повече от 50 000 тогава емигрират.

Имало е и проста причина за внезапния ръст на евреи мигранти. Тогава в Съветския съюз зърнената реколта е била много лоша и Леонид Брежнев, генералният секретар на Комунистическата партия, се надявал да сключи  сделка за зърно с американците. Той също така искал Конгресът на САЩ да ратифицира нов кръг преговори за ограничаване на оръжията. Освобождаването на евреите да напуснат страната - много от които са чакали с години, се оказва много сладко. И откъде знаем това? Защото през следващите години – след като Роналд Рейгън, кръстоносният воин в походите на Студената война, беше избран за президент, Русия нахлу в Афганистан, а Америка бойкотира Олимпиадата в Москва. И тогава броят на евреите, които успяха да се измъкнат от СССР, спада до мижавите 896 човека до 1984 година.

Това е начинът, по който Съветите се справяха с еврейската емиграция: като кран, който пускаха,  когато търсеха благоволение от Запада, и го спираха като форма на отмъщения и възмездие. Това, което превърна казусът с евреите в мощна разменна монета, наред с приказките за ядрени бойни глави, беше едно непреклонно социално движение, което тласкаше еврейската кауза напред – публично и гласно в Съединените щати, и нелегално и тихомълком в Съветския съюз. Тази борба беше история, която разказах в моята книга „Когато те дойдат за нас, ние ще си отидем“. През годините, когато бяха порицани на световната сцена за лошото отношение към евреите и дори видяха, че Конгресът им отказа търговска сделка в средата на 70-те години в резултат на това поведение, Съветите осъзнаха, че пътят към намаляване на напрежението означава да позволят на повече евреи да напуснат страната.

Когато последният лидер на СССР, Михаил Горбачов, пое властта, той разбра това. „Трябва да разрешим еврейския въпрос,

 най-горещият 

сред проблемите, свързани с човешките права“, записва в дневника си през 1986 г. Анатолий Черняев, старши съветник по външната политика на Горбачов. Наред с ерата на реформите в годините на перестройката и гласността, дойде и либерализирането на миграционната политика, която отвори вратата за масова емиграция от началото на 90-те години.

Но връзката между дипломацията на суперсилата и еврейската емиграция имаше и тъмна страна. Началото на 80-те години на миналия век е най-ниската точка в отношенията между САЩ и Съветския съюз, а скоро настъпва и особено мрачното и безнадеждно време за съветските евреи. Когато евреин получи отказ, това не означава просто, че не може да си тръгне. Това също означава, че е закотвен в страна, която сега го идентифицира като парий. Ида Нудел, един от дисидентите, които интервюирах за книгата си, описа онова постоянно чувство на параноя, което е изпитвала през онези години. „Бях като животно в гора“, ми каза тя. „Във всеки момент имах усещането, че някой ме преследва“. Преди най-накрая да получи изходна виза, 16 години след първото кандидатстване, Нудел е изпратена в Сибир заради дейността си.

Статутът на евреи като Нудел става водещ индикатор за това колко затворено и репресивно е било съветското общество във всеки един момент. Евреите станаха водещите пешки, първите, които страдаха при всеки път на Съветският съюз да уязви  Запада.

Враждебният ход на Путин

 спрямо Еврейската агенция не само връща спомените от онова време, но също така предполага създаването на нов дискурс: да се накаже Израел и да се демонстрира пред антиизраелските съюзници на Русия лоялност, като се затвори отново кранът на еврейската емиграция.

Досега евреите можеха да напускат Русия много по-бързо отколкото през последните години, присъединявайки се към представители на руските  елити, които масово емигрират след началото на войната. Руските власти се страхуват от изтичане на мозъци, което изглежда - поне отчасти – е причина за рестрикциите. Цифрите са драматични: около 16 000 руски граждани са се регистрирали в Израел като нови имигранти от февруари насам, което е три пъти повече, отколкото през цялата миналата година. Други 34 000 са пристигнали в страната като туристи, с намерението вероятно да останат за постоянно в Израел. Сред тях са авторитетни граждани като Елена Бунина, която беше главен изпълнителен директор на Yandex, компания, която Русия смяташе за свой вариант на Google.

 Реакцията на Русия към онези, които се надяват да напуснат страната, има също съветски привкус. През 1972 г., веднага след като съветските власти отвориха границата, Кремъл видя някои от най-добрите си инженери и физици да кандидатстват за визи. В отговор на това СССР въведе това, което стана известно като „данък върху дипломите“ - както се изразява по онова време високопоставен държавен служител, тоест „да заплатиш на правителството финансовите разходи за държавното си образование“. Цената беше прекомерна —  25 000 долара (около 175 000 долара днес), ако имаш и докторска степен. Това беше рефлекса на съветските управници: не лидерите да се питат защо губят човешки капитал, а да поставят 

решетки на вратите си

Действията на Путин срещу Еврейската агенция показват, че Русия все още смята евреите за пионки - не хора с живот и стремежи, а единична, недиференцирана група, която има значение за държавата единствено като геополитически лост. Това е особено обезсърчаващо за онези евреи, които останаха там след падането на Съветския съюз, за да изградят бъдеще за себе си в Русия като пълноправни граждани. Путин просто им напомни, че това може да им бъде отнето.

Ако бъде закрита Еврейската агенция в Москва за руските евреи ще бъде почти невъзможно да кандидатстват да се преместят в Израел. Те все още могат да летят до там, тъй като в момента няма изискване за визи, но съществуващата досега мрежа, която улеснява техните пътувания, вече няма да я има, ще пропадне и цялата работа на агенцията, която извършва по отношение на управлението на еврейски училища и  поддържането на единството сред еврейска общност. Допълнителните усилия, свързани с емиграцията на евреите, от друга страна, ще хвърлят подозрение върху онези, които се опитват да го направят, придавайки му вид на незаконен акт на нелоялност към Русия.

Борбата за правото свободно да напуснат  Съветския съюз никога не е била само за евреите. А закриването на Еврейската агенция предвещава повече от

 рязко ограничаване на емиграцията

 Въпросът е способността на гражданите да гласуват по съвест; да правят свободно изявление и излизат с критични декларации от името на обществото: да избират дали да го напуснат. Само държава, която се притеснява, че е станала нежелано място за живеене, реагира срещу това веднага. Били сме тук и преди. Евреите първи за всичко плащат цената. Но те далеч не са последните. Ако една държава притиска и манипулира своите жители, принуждава ги да се молят за своите основни права, тогава най-точната дума, с която може да се опише, е „тоталитарна“ държава.
Превод: Faktor.bg

Сподели:

Украйна разработва няколко нови балистични ракети

Министърът на отбраната Рустем Умеров по-рано заяви, че към края на 2024 година или през 2025 година ще има информация за „мащабна ракетна програма“

През ноември Русия отбелязва рекордни загуби на жива сила и техника

Руската тактика вероятно ще продължи да води до големи загуби в бъдеще

Подробни планове на британски затвори изтекоха в "тъмната мрежа"

Има опасения, че ще бъдат използвани за контрабанда на наркотици и оръжия или за организиране на бягства