Небивало мнозинство за поддръжниците на шотландската независимост след последните избори. Но шотландците гласуваха за Никола Стърджън, защото е добър политик, а не защото непременно искат да се отцепят от Великобритания, пише Елиът Дъглас в коментар за "Дойче веле".

Прогнозите се оправдаха: Шотландската национална партия спечели изборите и запазва властта, която държи от 2007 година насам. Не ѝ достигна само едно място, за да получи абсолютно мнозинство в парламента в Единбург. Но като вземем предвид успеха на Зелените, които също подкрепят излизането от Великобритания, привържениците на шотландската независимост вече имат небивало мнозинство сред законодателите.

Въпреки това следващите стъпки на това мнозинство тънат в мъгла, а изборните резултати не позволяват на първата министърка Никола Стърджън да заяви, че е получила мандат да изведе Шотландия от Обединеното кралство. Нейната партия обеща, че ще работи за провеждане на втори референдум за независимост още в мига, когато пандемичната ситуация го позволява. Но легитимността на подобен референдум си остава под голяма законова въпросителна, тъй като британският премиер Борис Джонсън категорично отказва да даде съгласието си - при каквито е да било обстоятелства.

И още нещо. Независимо от изборната победа на ШНП, в момента нямаме основание да очакваме задължителен успех на привържениците на независимостта в случай на референдум. Последните допитвания показват, че около 50% от избирателите биха подкрепили такова решение. А това число далеч не прилича на комфортно мнозинство.

Шотландия е част от Обединеното кралство вече повече от 300 години, а това означава, че голяма част от решенията за нейната икономическа и външна политика се взимат в Лондон. През 1997 година страната си извоюва собствен парламент - един компромис с Лондон, от който мнозина очакваха да поуспокои националистическите настроения. Вместо това обаче ШНП разцъфна - най-напред под ръководството на дългогодишния си лидер Алекс Салмънд, а после и на неговата близка съратничка Никола Стърджън, която е начело на партията и на страната от 2014 година насам. Тъкмо през 2014 нейната партия проведе и първия референдум за независимост на Шотландия, който загуби с 45% на 55%. За мнозина противници на шотландската независимост тъкмо този факт дава основния аргумент срещу провеждането на нов референдум: националистите вече получиха своя шанс, но го проиграха.

През последните седем години обаче британският политически пейзаж претърпя редица земетръсни промени. В този период на три пъти се проведоха избори, на които ШНП спечели повече гласове от когато и да било преди. Великобритания напусна Европейския съюз, а мнозинството шотландци изобщо не бяха съгласни с това решение. Да не забравяме и пандемията, чието развитие създаде у мнозина убеждението (основателно или не - това е друг въпрос), че Шотландия се справя по-добре, отколкото останалата част от Обединеното кралство.

По време на предишния референдум политиците от ШНП все още бяха доста неопитни в управлението, но в хода на последните твърде бурни години партията успя да намери своето място като единствената стабилна, напредничава и прагматична политическа сила в Шотландия, обявила се против Брекзита.

Самата Никола Стърджън достигна в допитванията такива висини, които биха накарали мнозина политици в Обединеното кралство, пък и в целия свят, направо да позеленеят от завист. А Борис Джонсън, който добре знаеше, че шотландците не го харесват особено, дори не стъпи в страната по време на предизборната си кампания. През последните месеци обаче Стърджън беше принудена да се оправя в един доста заплетен скандал във връзка с обвиненията за сексуални посегателства, отправени срещу нейния предшественик и дългогодишен съюзник Алекс Салмънд.

Защо Стърджън е толкова популярна

Все пак ролята ѝ в успешната борба срещу пандемията позволи на първата министърка да заеме една почти президентска позиция в Шотландия, осигурявайки ѝ сред всички политически сили авторитета на прагматичен политик, който си върши работата и остава верен на убежденията си. Освен това Стърджън произхожда от средното съсловие в Глазгоу, а този факт рязко я отличава от възпитаниците на елитни британски университети, които обикновено държат властта на юг от Шотландия.

Разликата ясно си пролича в един епизод от изборния ден, когато крайно дясната активистка и осъдена престъпничка Джейда Франсен се опита да приклещи Стърджън пред телевизионните камери на улицата в Глазгоу. Първата министърка запази присъствие на духа, нарече Франсен „фашистка" и „расистка" и невъзмутимо продължи по пътя си. Трябва много фантазия, за да си представим, че друг лидер на голяма партия в Обединеното кралство би могъл да изрече такива недвусмислени определения.
Под черта обаче остава едно: голямата подкрепа за Стърджън е свързана най-вече с нейната личност, особено на фона на борбите и непрестанните въртележки в ръководствата на другите шотландски партии. Което означава, че подкрепата за Стърджън не е равнозначна на подкрепа за независимостта.

За много гласоподаватели в Шотландия на тези избори имаше само един смислен вариант: Шотландската национална партия. Но тази партия би направила голяма грешка, ако сметне, че вотът за нея е и вот за независимост.