Керемедчиев: Русия усеща колебливата позиция на България в НАТО, цели допълнителна дестабилизация у нас

„Има промяна в поведението и на двете страни, продиктувана от два основни фактора. Руската армия успя да превземе Мариупол, което беше ключово важно за стратегията на военните действия в Украйна. Тя постигна една от заложените цели – да създаде коридор от Крим до Донецк и Луганск. Тази частична победа може да бъде използвана от президента Путин да обяви първата част от операцията за приключила. Втората част явно ще е връщане на руските войски в изходни позиции около Донецк и Луганск и превземането окончателно на тези две самопровъзгласили се републики. По този начин Путин ще успее да убеди своите сънародници, че е постигнал поне частично своите цели“, коментира пред БНР бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев преди началото на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул.

След повече от 30 дни тежки въоръжени стълкновения и хиляди жертви и от двете страни на фронта стратегията явно се промени, отбеляза Керемедчиев.

По думите му първоначално заложената цел за обграждане на големи градове и масирани бомбардировки и ракетен обстрел от разстояние ще се промени и подобно голямо настъпление няма да продължи.

„Корейският сценарий е много вероятен, защото връщането на руската армия, има вече такива индикации - изтегляне от Киев и връщане на изток, ще покаже, че този пояс, който Русия създава от Крим през Донецк и Луганск явно ще бъде контролирана зона“, смята Милен Керемедчиев.

Според него няма да сработи първоначалният план на Москва да бъдат окупирани поне 40% от украинската територия, но „това, което в момента е анексирано, вероятно ще бъде или обявено като независими държави, или една общност от такива държави, федерална“.

„В крайна сметка много е вероятно и присъединяване към Руската федерация.“

Нашите дипломатически отношения с Руската федерация са на нивото на замръзване. Без контакт с окупационните части и военноморските сили на Русия няма как да се подсигури хуманитарен конвой за излизане на цивилните кораби, коментира Милен Керемедчиев.

Посланик Митрофанова е опитен дипломат. Нейните изказвания не са плод на нервност или истерия, те са целенасочени и ясни и целят допълнителна дестабилизация у нас, защото се вижда, че има разнобой и различно говорене, изтъкна Керемедчиев.

„Русия усеща и вижда, че България има колеблива позиция като член на НАТО, особено на източното крило на НАТО, и търси тази мека цел, за да внася колкото може повече смут в системата на нашите отношения като страна член на НАТО и на ЕС.“

Русия не е длъжна да отговори с реципрочни мерки на повикването на нашия посланик, уточни бившият заместник-министър на външните работи.

Според Милен Керемедчиев правителството показва нерешителност и руският посланик осъзнава, че няма да се стигне до обявяването ѝ за персона нон грата.  

Керемедчиев посочи, че има „видими признаци на панически действия“ от Министерството на икономиката по казуса с българските оръжия за Украйна.

„България предоставя военна помощ, но не го прави директно. Призовавам министър Нинова да каже колко натовски държави, в това число САЩ са закупили военна техника, българска, през последните няколко години. Нашите съюзници предоставят закупена от нас техника индиректно на Украйна чрез такава завоалирана тактика“.

„Би трябвало да ни е ясно къде отива това оръжие. То е по старите съветски стандарти, едва ли е необходимо на армията на САЩ или на друга натовска държава. Ясно е къде отива това. В момента хвърляме прах в очите на нашите сънародници и успокояваме напрежението в обществото ни“, допълни той.

Рано или късно военните действия ще приключат и на нас ще се гледа като на страна, която не е помогнала на украинския народ, заяви Милен Керемедчиев.

Той определи опита за отравяне на Роман Абрамович като „активно мероприятие на руските служби да натопят украинските си колеги“.