Украинският президент Володимир Зеленски изрази решимостта си да сложи край на руската окупация на Крим, като подчерта ангажимента Украйна да възстанови контрола над всички окупирани територии, съобщи "Киев Индипендънт".

Обръщайки се към международна конференция в Киев, посветена на полуострова, Зеленски заяви: "Крим ще бъде деокупиран, както всички останали части на Украйна, които все още са под властта на окупатора". Той подчерта, че украинските сили напредват с контранастъплението си, въпреки че напредъкът е постепенен поради руските минни полета и укрепени позиции.

Според министъра на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба към форума са се присъединили представители на 67 държави, междуправителствени и неправителствени организации.

Партньорите на Украйна, които участваха в Кримската платформа, обещаха военна помощ на Киев, подкрепа за възстановяването на териториалния и́ интегритет и нови санкции срещу Русия.

На съвместна пресконференция със Зеленски в Киев финландският министър-председател Петери Орпо обяви, че Финландия скоро ще представи 18-ия си пакет военна помощ за Киев. Той също така потвърди ангажимента на страната си да участва във възстановяването на Украйна.

Президентът на Литва Гитанас Науседа, който също присъства в украинската столица, заяви, че по-рано обещаните от Вилнюс пускови установки за противовъздушна отбрана NASAMS ще бъдат доставени през септември.

Министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо обяви нови санкции срещу Русия, насочени срещу четири физически лица и 29 юридически лица, главно свързани с ядрения сектор на страната.

Премиерът на Япония Фумио Кишида обеща да предостави помощ на Украйна на стойност до 7 млрд. долара и да сподели опита на страната си в областта на следвоенното възстановяване.

Обединеното кралство обяви, че ще предостави кредитна гаранция в размер на 243 млн. долара за увеличаване на капацитета на Украйна за производство на ядрено гориво.

Лондон съобщи, че ще предприеме стъпки за осигуряване на жизненоважно гориво за украинските атомни електроцентрали, като предложи планирана кредитна гаранция в размер на 192 млн. паунда.

По време на посещението си в Украйна британският министър на енергийната сигурност Грант Шапс разгледа електроцентрала, която се ремонтира поради щети от руски бомбардировки.

Планът на британското правителство има за цел да улесни базираната в Обединеното кралство компания Urenco в предоставянето на основни услуги за обогатяване на уран в Украйна, което е критичен компонент от производството на ядрено гориво.

Urenco, известна с услугите си за обогатяване на ядрен уран, е доставчик на Енергоатом и Украйна от 2009 г. насам.

Шапс заяви: "Нашата подкрепа за Украйна е непоколебима пред варварското нашествие на руския президент Владимир Путин - Обединеното кралство продължава да подкрепя Украйна, която отблъсква руските атаки и възстановява страната си."

"Тъй като съм тук, на място, е наистина забележително да наблюдавам от първа ръка смелостта, решителността и твърдата решимост на украинския народ", добави той.

"Путин използва енергията като оръжие за война: днешното действие в подкрепа на доставките на ядрено гориво ще помогне на Украйна да прекрати зависимостта си от руските доставки и да укрепи енергийната си сигурност", подчерта министърът на енергетиката.

Украйна разчита на ядрена енергия за повече от половината от производството си на електроенергия, а Русия понастоящем контролира най-голямата украинска ядрена централа, разположена в Запорожие.

В рамките на срещата на върха участниците разгледаха последиците от разпадането на инициативата за износ на украинско зърно, която беше едностранно прекратена от Кремъл по-рано през юли.

Министър-председателят на Хърватия Андрей Пленкович потвърди поетия по-рано ангажимент на страната си да предостави пристанищата си за износ на украинско зърно.

"Утре ще обсъдя с хърватското правителство отпускането на 40 млн. евро помощ за Украйна", обяви още премиерът.

Сръбският министър-председател Ана Бърнабич подчерта съпричасността на Сърбия за украинския народ, но за сметка на това не осъди Русия за, както направиха останалите лидери.

Президентът на Унгария Каталин Новак необходимостта от помощ за украинския народ, но също така направи предложение Унгария да бъде посредник в бъдещите преговори между Русия и Украйна.

БГНЕС припомня, че по-рано беше обявена и допълнителна помощ от страна на България. София ще предостави хуманитарна помощ за Украйна в размер на 293 376 лева, която да подпомогне страната за справяне с тежката хуманитарна обстановка в резултат на продължаващата руска агресия, реши правителството на днешното си заседание. Решението е потвърждение на последователната позиция на страната ни в подкрепа на усилията на ЕС и международната общност за облекчаване на страданията и подпомагане на украинското население, съобщиха от правителствената пресслужба.

Председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел направи видеообръщение по време на срещата.

"ЕС ще продължи да призовава за пълна отговорност за тези престъпления, включително агресията, и няма да признае нито един незаконен опит за промяна на статута на териториите на Украйна, включително Автономна република Крим и град Севастопол, т.к. зачитането на техния суверенитет и териториалната цялост на държавите са основен принцип на Устава на ООН и затова ние подкрепяме вас, президента Зеленски, и вашата мирна формула, основана на тези принципи", каза Мишел, обръщайки се към украинския президент.

Той обвини Русия, че използва храната като оръжие, като блокира и атакува украинските морски пристанища, което удря най-тежко най-уязвимите категории граждани по света.

Мишел подчерта, че ЕС подкрепя усилията на ООН и Турция за подновяване на инициативата за износ на зърно през Черно море, но също така помага да се намерят начини за транспортиране на украински селскостопански продукти през територията на Съюза до световните пазари.

С видеообръщение се включи и Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, който също изрази непоколебимата си подкрепа за Украйна в навечерието на Деня на независимостта ѝ.

„Крим е Украйна“, категорично заяви той.

Блинкен не спести думи за репресивните действия на Кремъл на полуострова: "Журналисти, активисти и религиозни дейци са изчезнали; съседите са настроени един срещу друг. Децата се радикализират в така наречените "летни лагери"." Освен това хватката на Москва остава твърда, принуждавайки младежите и възрастните хора в Крим да се бият срещу родината си.

Подчертавайки по-широките последици, Блинкен заяви, че САЩ и международната общност ще обърнат внимание на руските злоупотреби в Крим, показвайки рисковете за сигурността и икономическите последици от тяхната инвазия. Той призова за незабавното освобождаване на политическите затворници като Нариман Джелял, хвърлен в затвора заради участието си в откриването на Кримската платформа. /БГНЕС