На 20 октомври в църквата „Вси светии“ в Рига се проведе събор на Латвийската православна църква с участието на духовници и миряни. В дневния ред е имало два въпроса: призив към Московския патриарх Кирил да предостави на Латвийската православна църква статут на автокефална църква и, второ, внасяне на съответните изменения в нейния устав. Съборът се е провел с участието на митрополита на Рига и цяла Латвия Александър (Кудряшков). Решенията са приети със 160 гласа "За" и един "против", предаде "Двери".
На практика писмото има уведомителен характер. То е нужно, за да може отделянето от Московска патриаршия да бъде канонично и да не се смята за разкол. Припомняме, че на 8 септември т. г. латвийският парламент прие изменения в закона „За Латвийската православна църква“, с които се променя нейният статут, като се определя, че тя ще функционира независимо и самостоятелно. Досега Латвийската православна църква беше подчинена на Московска патриаршия. „Когато законът влезе в сила, всяко влияние или власт на Московския патриарх над нашата православна църква ще бъде премахнато. Отказът от всякакви връзки с Московския патриарх е важен въпрос за нашите православни християни, за цялото латвийско общество и за националната сигурност“, подчерта тогава президентът.
От своя страна самата Латвийска православна църква известно време не коментира новия си независим статут, както е посочено в закона. Едва в петък вечерта, 9 септември, Латвийската църква публикува изявление на своя уебсайт, в което всъщност твърди, че нищо няма да се промени за паството. „Това решение е от правно естество и приетите промени се отнасят до правния статут на църквата. Държавата е определила статута на нашата църква като автокефална. Държавата е определила, че Латвийската православна църква е юридически независима от който и да било църковен център извън Латвия, като същевременно поддържа духовно, молитвено и литургично общение с всички канонични православни църкви в света. Промяната на статута не променя православната вяра, догматите, литургичния живот на църквата, календарния стил, свещения литургичен език, обредите, традициите или вътрешния живот на църквата“, се заявява в официалното съобщение.
Във вторник, 22 септември, кабинетът на министрите упълномощи министъра на правосъдието Янис Борданс да се обърне към Московския и на цяла Русия патриарх Кирил от името на латвийската държава, за да го информира за приетите от парламента изменения в Закона за Латвийската църква. Латвийската църква трябва да внесе съответните изменения в устава си до 31 октомври. Както и в случая с Украинската църква, Московска патриаршия игнорира тези решения, продължавайки да смята Латвийската църква за част от своята структура с надежда, че след края на войната процесите могат да се променят.
Фактор
На практика писмото има уведомителен характер. То е нужно, за да може отделянето от Московска патриаршия да бъде канонично и да не се смята за разкол. Припомняме, че на 8 септември т. г. латвийският парламент прие изменения в закона „За Латвийската православна църква“, с които се променя нейният статут, като се определя, че тя ще функционира независимо и самостоятелно. Досега Латвийската православна църква беше подчинена на Московска патриаршия. „Когато законът влезе в сила, всяко влияние или власт на Московския патриарх над нашата православна църква ще бъде премахнато. Отказът от всякакви връзки с Московския патриарх е важен въпрос за нашите православни християни, за цялото латвийско общество и за националната сигурност“, подчерта тогава президентът.
От своя страна самата Латвийска православна църква известно време не коментира новия си независим статут, както е посочено в закона. Едва в петък вечерта, 9 септември, Латвийската църква публикува изявление на своя уебсайт, в което всъщност твърди, че нищо няма да се промени за паството. „Това решение е от правно естество и приетите промени се отнасят до правния статут на църквата. Държавата е определила статута на нашата църква като автокефална. Държавата е определила, че Латвийската православна църква е юридически независима от който и да било църковен център извън Латвия, като същевременно поддържа духовно, молитвено и литургично общение с всички канонични православни църкви в света. Промяната на статута не променя православната вяра, догматите, литургичния живот на църквата, календарния стил, свещения литургичен език, обредите, традициите или вътрешния живот на църквата“, се заявява в официалното съобщение.
Във вторник, 22 септември, кабинетът на министрите упълномощи министъра на правосъдието Янис Борданс да се обърне към Московския и на цяла Русия патриарх Кирил от името на латвийската държава, за да го информира за приетите от парламента изменения в Закона за Латвийската църква. Латвийската църква трябва да внесе съответните изменения в устава си до 31 октомври. Както и в случая с Украинската църква, Московска патриаршия игнорира тези решения, продължавайки да смята Латвийската църква за част от своята структура с надежда, че след края на войната процесите могат да се променят.
Още от Свят
„Никой не е в безопасност“: The Economist разкрива какво стои зад новата вълна от руски атаки в Европа
Според изданието действията са замислени така, че да бъдат достатъчно мащабни, за да окажат влияние, но да останат под прага, който би предизвикал военна реакция от НАТО.
Ердоган зове в ООН: Упражнете по-голям натиск върху Израел
Той изрази надежда, че в крайна сметка ще бъде създадена независима палестинска държава с териториална цялост, в границите от 1967 г. и с Източен Йерусалим за столица.
Кремъл безочливо отхвърли идеята за временно примирие с Украйна: Москва настоява за „траен мир“
„Путин и руската страна винаги са заявявали, че ние се застъпваме за здрав мир, мир завинаги, а не за примирие, което по същество няма да даде нищо“, заяви Песков