Марин льо Пен е името, което изниква в съзнанието при всяка споменаване на френската крайнодясна партия „Национален съюз“, но нейното протеже Жордан Бардела може да се окаже на една от най-могъщите позиции във Франция след предсрочните избори.

Бардела се издига в йерархията на евроскептичната и антиемигрантска партия „Национален съюз“, за да стане неин председател през 2022 г. Младостта, външният му вид и ловкостта му в социалните медии му помагат да привлече по-младите избиратели.

Скоро той може да стане министър-председател, ако „Национален съюз“ спечели абсолютно мнозинство на предстоящите парламентарни избори – а той е само на 28 години.

Издигането на Бардела от говорител на партията през 2017 г. до неин председател в рамките на пет години е забележително за човек, който е само на 28 години. CNBC разказва за Бардела и неговото стремително издигане.

Роден е през 1995 г. в Дранси в северното парижко предградие Сена Сен Дени – район, превърнал се в синоним на лишения, висока престъпност и неадекватни общински жилища. Бардела е единствено дете на родители от италиански произход, въпреки че дядото на баща му е алжирец.

Бардела има отлични постижения в областта на икономиката и социалните науки в частен колеж, а на 16-годишна възраст се присъединява към Националния съюз – тогава известен като „Национален фронт“. След това учи в парижкия университет Сорбона, но прекъсва, за да се съсредоточи върху политиката.

Бардела често възхваляваше средния си произход, за да се хареса на избирателите, казват експерти, като се насочвал по-специално към тези, които може да са участвали неотдавнашните антиправителствени протести на „жълтите жилетки“ срещу нарастващите разходи за живот и икономическото неравенство.

Политическите коментатори посочват, че бащата на Бардела всъщност е бил успешен бизнесмен, който е живял в богаташкото предградие Монморанси, където Бардела прекарва голяма част от детството си, след като родителите му се развеждат. Бардела и „Национален съюз“ обаче са се възползвали максимално от неговия „скромен произход“.

„Докато голяма част от френския политически елит учи политика, Бардела учи география преди да прекъсне, за да се концентрира върху своята политическа кариера. Той не се притеснява да говори за скромния си произход и е един от малкото високопоставени политици, които могат да се позоват на личния си опит в неравностойното положение и географската маргинализация“, Джоузеф Даунинг, гост-изследовател в Европейския институт към Лондонското училище по икономика, пише в неотдавнашен анализ.

„Дори лидерът на крайната левица, Жан-Люк Меланшон, макар и роден в Мароко в семейство на европейски заселници, няма някои от качествата на Бардела“, добави той.

Издигането на Бардела става под егидата на лидера на партията Марин Льо Пен, а според информацията той е попаднал в полезрението ѝ, след като се е срещал с дъщерята на неин близък приятел и довереник Фредерик Шатийон. Всъщност, според сведенията в рамките на няколко седмици след запознанството си с Льо Пен през 2017 г. той е станал говорител на партията. Две години по-късно става член на Европейския парламент (ЕП), а през 2022 г. е избран за председател на партията.

Бързото издигане на Бардела в партията му спечелва прозвището „лъвчето на Льо Пен“, но вероятно е по-стратегически ход на ветерана политик в опит да модернизира партията и да привлече нови избиратели.

Млад и (според някои) красив политически лидер, които е популярен в социалните медии – Бардела има 1,6 млн. последователи в ТикТок – омекоти имиджа и репутацията на крайнодясната партия и повиши популярността и привлекателността на партията сред по-младите хора и жените избиратели. Феноменът дори е наречен „Бардела мания“, тъй като стотици млади жени посещават предизборни прояви, за да зърнат младия политик на сцената.

Популярността на Бардела подхранва и критиките срещу „момчето от плаката“ на крайната десница. Критици казват, че неговата медийна ловкост и реторика за справяне с миграцията и престъпността може да се хареса на електората като ‘cri de coeur’, но му липсват съдържание и конкретика, а политиката отстъпва място на рекламата.

Резултатите от гласуванията му като член на Европейския парламент също са обект на контрол с обвинения, че е подкрепял определени въпроси, като правата на жените по отношение на достъпа до аборт, равното заплащане и мерките за контрол на емиграцията, в публичното пространство, но той не участва в гласуванията по тези въпроси в Европейския парламент. Бардела отхвърли обвиненията в отсъствие от работа.

Бардела е казал на избирателите, че „възстанови реда“, ще ограничи имиграцията и ще се справи с престъпността, но той и Льо Пен отстъпиха от някои от най-яростните обещания и реторика, от извеждането на Франция от НАТО, например, и смекчиха традиционно проруската позиция на партията. Той заяви, че все още ще подкрепя пращането на оръжия за Украйна, но не и разполагането на сухопътни войски, каквато възможност предложи Макрон.

„Първо, Льо Пен и Бардела се опитват да успокоят избирателите и пазарите, че няма да разклатят лодката“ заяви Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg Bank, в бележка от миналата седмица.

„Те намаляват значението на предишните фискални искания (отмяна на пенсионната реформа, голяма намаляване на данъците за младите и/или гражданите с ниски доходи). Вместо това Льо Пен обещава, че ръководенето от „Национален съюз“ правителство ще работи с президента Макрон. За да не отблъсне политическия център, партията изглежда тихо се е отказала от пропутинските части на предишния си манифест“, отбелязва той.

Шансът на Бардела да получи власт се дължи на шокиращото решение на френския президент Еманюел Макрон да свика предсрочни избори, след като „Национален съюз“ изпревари неговата партия „Ренесанс“ на изборите за Европейски парламент по-рано през юни.

Този ход се разглежда като рискована игра за Макрон, тъй като може да даде голяма сила на политическите му съперници от крайната десница преди президентските избори през 2027 г. Анализатори казват, че Макрон може би залага на това, че „Национален съюз“ ще придобие по-значима роля във френската политика, но няма да успее да впечатли, когато има повече власт, и ще го обезличи преди вота през 2027 г.

Няколко проучвания на общественото мнение, проведени през юни, показват, че популистко-националистическата партия „Национален съюз“ води с до 35% от гласовете, изпреварвайки левия блок „Нов народен фронт“ с 25-26% и центристкия алианс „Заедно“ на Макрон на трето място с около 19% от гласовете.

Дори ако най-вероятният резултат от вота е висящ парламент, според анализатори силното представяне на „Национален съюз“ ще окаже натиск върху Макрон да назначи министър-председател от партията.

В такъв случай премиерът ще има значителна дума за вътрешната и икономическата политика на Франция, докато Макрон, като президент, ще остане отговорен за външната политика и отбраната.

„Национален съюз“ вече обяви, че Бардела ще бъде предложен за премиер, ако партията се представи добре, а Марин Льо Пен, лидерът на партията ще бъде неин кандидат за президентските избори през 2027 г.

Миналата седмица Бардела заяви, че би приел премиерския пост само ако „Национален съюз“ получи абсолютно мнозинство при гласуването, но партията вероятно ще се въздържи от перспективата да оглави крехко и раздробено правителство на малцинството.

От своя страна Бардела наскоро подчерта, че „ще му е необходима абсолютно мнозинство, за да управлява“, като хвърли ръкавицата към своите поддръжници да излязат и да гласуват, пише БГНЕС