"Путин с всички сили се опитва да превърне своето безпрецедентно военно участие в Сирия и Либия в дългосрочна политическа полза", пише  арабистът Жан-Пиер Филю Le Monde.

"Русия стана първият и главен бенефициент от американското изтегляне от Близкия Изток. По този начин Путин с минимални разходи успя да се представи за алтернатива на "имперския ред", който десетилетия се определяше от Вашингтон", пише авторът.

"Бързо обаче стана ясно, че Русия съвсем не е в състояние да преустрои региона: нейна самоцел в Сирия се превърна използването на военна сила срещу всяка опозиция на режима на Асад. По този начин, свързвайки съдбата си с Асад, Путин се озова в капан: след като спечели своята война в Сирия, не е в състояние да постигне мир или поне да го провъзгласи", отбелязва изданието.

"Путин не иска или не може да преобразува своето въвличане в Сирия в нова политическа реалност и беше принуден да се съобразява повече отколкото му се иска с Иран, както и да сключи сделка с Ердоган. "Сирианизацията" на либийския конфликт доведе до противопоставяне между Русия и Турция и изтласкването на заден план ООН и Запада. Заплахата за анексиране от Израел на части от окупирания Западен бряг предоставя на Кремъл прекрасната възможност да се позиционира като защитник на правовия ред в арабския свят. Но за решаването на тази въпрос руският президент явно няма нито желание, нито план. Той предпочита да се придържа към военната сила и Русия, в лицето на която мнозина очакваха да видят "миротвореца" на Близкия Изток, единствено добави още нови войни към предишните", смята авторът.

Превод: Faktor.bg