Йохен Бухщайнер, Франкфуртер алгемайне цайтунг* 

Забележително е как Обединеното кралство се възправя срещу две велики сили едновременно. От една страна, правителството на Джонсън определя Русия като "заплаха за националната сигурност" и налага санкции срещу руски държавни служители, от друга - обявява се против новия китайски Закон за национална сигурност на Хонконг, предлага убежище на три милиона хонконгски граждани и ограничава присъствието на китайски компании като "Хуауей" и "БайтДенс" (създателите на "Тик Ток") на британския пазар.

За последен британците водят война на два фронта като империя - през 19-и век те се борят с Русия за Крим, а с Китай - за отварянето на търговските пътища. Тогава обаче Британската империя е в апогея на своята мощ, а Китай е само бледо свое подобие. През 21-и век Великобритания не защитава хегемониални интереси, а ценностна система. Военните сблъсъци не са на дневен ред, но въпреки това отношенията са обтегнати. Лондон настоява за по-силно присъствие на НАТО в балтийските страни, а наскоро обяви, че ще прехвърли самолетоносача "Кралица Елизабет" в Южнокитайско море.

Циниците могат да сметнат поведението на правителството на Джонсън за опит да отклони вниманието от вътрешнополитическите проблеми. А те са много: раните, които референдумът за Брекзит отвори, още не са заздравели. Те могат дори да станат по-болезнени, ако преговорите за търговско споразумение с Европейския съюз тази есен се провалят. Тези проблеми са и допълнително изострени от пандемията, която удари Великобритания особено силно. Никъде в Европа жертвите на коронавируса не са толкова много, а ако експертите са прави - британската икономика е и най-пострадала.

Новата външна политика на Лондон следва своя собствена логика,

своеобразна комбинация от идеализъм и прагматизъм 

Може да изглежда носталгично или самонадеяно, но много от привържениците на Брекзит смятат, че именно Великобритания е непоколебимият пазител на западните ценности. Джонсън включва в почти всяка реч за Брекзит обещанието за "истински глобална Великобритания", която ще се застъпва още по-силно за демокрацията, върховенството на закона и правата на човека.

Британската кампания срещу посегателствата към свободата и автокрацията вероятно би била по-ефективна в коалиция с Европейския съюз, но истината е, че 27-те рядко успяват да се споразумеят за координирана външна политика. По-строгият подход срещу Русия в момента трудно би бил приет както от френския президент Макрон, така и от Берлин. Заради икономическите интереси на държавите от ЕС и ситуацията с Китай е аналогична. Британската гледна точка е следната: по-добре ние сами да направим нещо дребно, отколкото заедно да не правим нищо.

Този идеалистичен мотив - съпроводен в случая с Хонконг от чувството за историческа отговорност, съответства на новите британски интереси в Америка. Колкото по-неясен е резултатът от търговските преговори с ЕС - основния икономически партньор на Лондон, толкова по-голяма тежест придобиват паралелните преговори със САЩ, които са вторият най-важен търговски съюзник на Великобритания. Доналд Тръмп знае това и го използва като средство за натиск. Когато наскоро държавният секретар Помпео пътува до Лондон, той изрази задоволство от промяната на курса на Лондон към Китай - и призова за по-нататъшно втвърдяване на тона.

Русия под управлението на Путин се превърна за Европа в чума, дори в определена степен - в заплаха. Но в геополитически мащаб по-тоталитарната, по-могъща и десет пъти по-населена Китайска народна република на Си Цзинпин изправя Запада пред още по-големи предизвикателства. След продължително колебание Великобритания се присъедини към антикитайската коалиция, включваща държави като САЩ, Япония, Индия и Австралия. Предстои да се види дали увеличаването на конфронтацията ще помогне да се ограничи влиянието на Пекин. Но натискът спрямо Германия и ЕС на свой ред да заемат позиция, нараства.

*Коментарът е публикуван от "Дойче веле"