Не може Европа непрекъснато да приема бежанци от регионите, където има граждански войни и въоръжени сблъсъци. Това заяви пред БНР журналистът Мохамед Халаф. По думите му, ако Европа отвори границите си, „никой няма да остане в тези държави“, дори в онези, където в момента няма такива събития.
Журналистът направи паралел с предишната бежанска криза.
„Сирия вече е забравена. Хората в Сирия са забравени, макар че животът им не се променя към добро, а става по-зле. Стотици хиляди деца се раждат в различни лагери в Турция, в Сирия, в Ливан, в Йордания, в Ирак. Само в Турция за тези десет години от началото на войната досега вече има около 200 хиляди деца, които не знаят съдбата си, голяма част от тях живеят в страшни условия.“
Турция прие 4 милиона сирийци, има и 300-400 000 афганистанци, припомни Халаф в предаването „Преди всички“. Той посочи, че в турското общество се надига бунт срещу правителството и президента Ердоган, както и срещу сирийските емигранти.
Лидерите на Г-7 на извънредна среща за Афганистан
Проблемът с бежанците се превръща в геополитическа карта за печелене на дивиденти, подчерта Мохамед Халаф.
Според него сега САЩ, европейските и натовските държави имат задачата да изведат работилите с военните им контингенти и компании от страната - около 80 до 100 хиляди граждани и техните семейства.
„Това няма да може да се случи в останалите няколко дни до края на този месец.“
Талибаните се чувстват много силни, победили натовски армии, изтъкна в анализа си Мохамед Халаф. Той описа настроенията сред талибаните като еуфория и триумф.
Халаф прогнозира, че при талибаните може да се промени само формата, но не и съдържанието, защото има религиозна догма.
„Талибаните в момента виждат себе си като наследниците на този проект, който трябваше да го направи „Ислямска държава“ в Сирия и в Ирак.“
Афганистан ще се превърне в център на глобалния тероризъм, обобщи журналистът.
Фактор
Журналистът направи паралел с предишната бежанска криза.
„Сирия вече е забравена. Хората в Сирия са забравени, макар че животът им не се променя към добро, а става по-зле. Стотици хиляди деца се раждат в различни лагери в Турция, в Сирия, в Ливан, в Йордания, в Ирак. Само в Турция за тези десет години от началото на войната досега вече има около 200 хиляди деца, които не знаят съдбата си, голяма част от тях живеят в страшни условия.“
Турция прие 4 милиона сирийци, има и 300-400 000 афганистанци, припомни Халаф в предаването „Преди всички“. Той посочи, че в турското общество се надига бунт срещу правителството и президента Ердоган, както и срещу сирийските емигранти.
Лидерите на Г-7 на извънредна среща за Афганистан
Проблемът с бежанците се превръща в геополитическа карта за печелене на дивиденти, подчерта Мохамед Халаф.
Според него сега САЩ, европейските и натовските държави имат задачата да изведат работилите с военните им контингенти и компании от страната - около 80 до 100 хиляди граждани и техните семейства.
„Това няма да може да се случи в останалите няколко дни до края на този месец.“
Талибаните се чувстват много силни, победили натовски армии, изтъкна в анализа си Мохамед Халаф. Той описа настроенията сред талибаните като еуфория и триумф.
Халаф прогнозира, че при талибаните може да се промени само формата, но не и съдържанието, защото има религиозна догма.
„Талибаните в момента виждат себе си като наследниците на този проект, който трябваше да го направи „Ислямска държава“ в Сирия и в Ирак.“
Афганистан ще се превърне в център на глобалния тероризъм, обобщи журналистът.
Още от Свят
Еврокомисар: Трябва да се откажем от скъпите елитни ракети, за да имаме повече оръжия
Еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс също така призова Европа да отвори запасите си, за да даде на Украйна всички оръжия, от които тя се нуждае
Унгарското НС спря започнатото от Орбан оттегляне от Международния наказателен съд
Мадяр внесе законопроекта на 25 май и го прокара през законодателната власт по бърза процедура. Президентът Тамаш Сульок, който е съюзник на Орбан, трябва да го подпише.
The Economist: Зеленски трябва да се подготви за безкрайна война
Украйна остава в такова състояние, където резултатът ще се определя не само от резултатите на фронта, но и от това колко дълго страната може да издържи на агресията