Разследване на „Льо Монд“, цитирано от БГНЕС, за първи път разкрива подробности какво точно крие финансовият център на Великото херцогство.

Тази добре пазена тайна е стара и остава без отговор години наред. Какво крие в себе си финансовият център на Люксембург? Какво може да се открие в хранилищата на разположената в центъра на ЕС малка държава, която много експерти причисляват към първите пет основни офшорни зони в света?

Разследването OpenLux, с което повече от година се занимава „Монд“ и 16 партньорски медии, дава следния отговор: 55 000 офшорни компании, които управляват активи на стойност не по-малко от 6,5 трилиона евро.

Тези компании-фантоми без офиси и служители са създадени от милиардери, международни корпорации, спортисти, артисти, високопоставени политици и дори кралски семейства. Люксембург е като магнит за световното богатство. На територия от 2 586 кв. км Тайгър Уудс и семейство Ермес са съседи с Шакира и престолонаследника на Саудитска Арабия. Стотици международни корпорации като LVMH, Kering, KFC, Amazon откриват там свои финансови дъщерни фирми. Богатите семейства жънат там плодовете от своите недвижими имоти.

Изненадващо, разследването OpenLux извади на бял свят скритото присъствие на съмнителни средства, които, както се подозира, имат отношение към престъпна дейност или към обявени за международно издирване престъпници. Става въпрос за италианската мафиотска организация „Ндрангета“ и руския подземен свят. Ултрадясната италианска партия „Лига“ крие там тайните си от властта. Хора, свързани с режима във Венецуела, препраха там средства, получени от нечестни правителствени поръчки.

За целите на разследването „Льо Монд“ създаде огромна база данни с имената на бенефициерите (т.е. реалните собственици) на около 140 000 регистрирани в Люксембург организации (компании, фондации). Анализирани са 3,3 млн. административни акта и финансови отчети. Става дума за публикувани наскоро документи, до които има ограничен достъп на сайта на търговския регистър в Люксембург.

„Льо Монд“ е получил пълен достъп до тях и ги е анализирал заедно с 16 международни медии, включително германския „Зюддойче Цайтунг“, „Льо Соар“ от Белгия, американския „McClatchy“, „Woxx“ в Люксембург, „IrpiMedia“ в Италия, както и антикорупционния консорциум OCCRP.

Резултатите показват, че въпреки всички уверения на люксембургските власти, Великото херцогство е истински офшорен център на пътя между лондонското Сити и британските Вирджински острови. Почти 90 % от тези „компании“ се контролират от чужденци. Сред представителите на 157 националности особено място заемат французите, които са начело на списъка с ръководени от тях 17 000 компании.

Активите им предизвикват учудване. Става въпрос за изключително скъпо имущество: замък във Франция – собственост на саудитски принц, лозята на Анджелина Джоли и Брат Пит в департамента Вар, безкраен списък от вили на Лазурния бряг и скъпи жилища в Париж. Там са и перлите на френската промишленост като Yves Rocher, Hermès, JCDecaux и Decathlon – все едно Люксембург притежава малки парчета от Франция.

При това Франция не е изключение от правилата. С помощта на люксембургски компании неизвестни инвестиционни фондове изкупуват цели квартали в метрополии като Берлин и Лондон, раздувайки цените на недвижимите имоти, без да се притесняват, че ще бъдат разкрити и ще трябва да платят за тях данъци. Списъкът с международните активи надхвърля рамките на въображението: разкошни къщи, резиденции, яхти, хеликоптери, частни самолети, лайнери, музикални каталози, произведения на изкуството...

Списъкът с установените от OpenLux 64 458 бенефициери потвърждава, че Великото херцогство Люксембург е концентрирало в себе си немалка част от световното богатство. Там могат да бъдат открити имената на 279 от над 2000 глобални милиардери, известни на списание „Форбс“. Там са се озовали и 37 от 50-те най-богати френски семейства като Мюлие, Геран-Хермес и Арно, които управляват своите компании, собственост и инвестиции чрез десетки люксембургски холдинги.

Изборът на Люксембург може да се обясни с редица причини: разположен е в центъра на ЕС, висококачествен финансов услуги, удобни за „бизнеса“ финансови правила, пряк достъп до държавните институции, стабилен политически живот. Основното обаче са данъците и възможността да останеш незабелязан. Страната ги дължи на политическите решения, взети по времето на бившия премиер Жан-Клод Юнкер, който по-късно стана председател на Европейската комисия.

Люксембург се отказа от предишните си супер доходоносни сделки с големи международни компании след разкритията на LuxLeaks през 2014 г., но все още остава истински център за данъчно планиране за бизнеса и хората с висока нетна стойност благодарение на преференциалните фискални режими. Всичко това в някои случаи допринася за злоупотреба със системата или дори за укриване на данъци.

Мащабите са такива, че Великото херцогство изглежда няма достатъчно ресурси, за да осигури ефективен контрол върху минаващите през него финансови потоци. Размерът на службите му е по-скоро в съответствие с този на страната, отколкото с офшорните дейности. В Търговският регистър работят общо 59 служители, които трябва да следят за задължителното подаване на декларации на действителните бенефициари на 100 000 фирми и да проверяват тези документи. Комисията за финансов надзор разполага с 900 служители, въпреки че отрасълът представлява една четвърт от икономиката на страната.

Люксембург, разбира се, не е единственият, който се опитва да привлече с ниски данъци, но в неговия случай разследването за първи път изчерпателно документира данъчните злоупотреби, като анализира микроикономическата структура на държавата.

Операцията не би била възможна без приетата през 2018 г. директива на ЕС за създаване на публични регистри на истинските собственици на предприятия във всички държави-членки. Тази историческа реформа идва след десетилетие на финансови скандали, които достигнаха своята кулминация с т.нар. Panama Papers през 2016 г., хвърляйки светлина върху ролята на непрозрачните компании и офшорните схеми за пране на пари от престъпни дейности, включително укриване на данъци. През последните десет години разследващите и данъчните власти многократно са се сблъсквали с компании-еднодневки и подставени лица.

Люксембург е една от първите страни, които изпълниха европейската директива и публикуваха регистъра през есента на 2019 г. В някои отношения той е първият, който се възползва от предимствата на прозрачността, но пропуските, установени от разследването OpenLux, повдигат въпроси относно способността на държавите ефективно да контролират своята финансова екосистема и да гарантират надеждността на регистрите. Факт е, че почти половината от компаниите и фондациите, регистрирани в Люксембург, все още нямат определен бенефициар, въпреки че, както се казва в европейската директива, „публичният достъп до информация за действителните бенефициари осигурява засилен информационен контрол от страна на гражданското общество (... ) и насърчава поддържането на вярата в честността на търговията и финансовата система“.