На 25 март 1949 година започва така наречената "Голяма мартенска депортация" или операция "Прибой" — депортация на част от населението на Естония, Латвия и Литва в Сибир.

По официални данни, за четири дни са депортирани 94 779 души, като 72% от тях са жени и деца.
Причините са, че в началото на 1949 година Сталин останал недоволен от твърде бавния ход на "колективизацията" в Прибалтика и разпоредил масовата депортация като наказание за непокорните.

Операция "Прибой" имала три цели: да ускори провеждането на "колективизацията", тоест, отнемането на собствеността на земята, чрез сплашване на селското население, да "очисти района от враждебни елементи", да намали съпротивата на местното неруско население.

На 12 март е издадено правителствено постановление "За изселването от териториите на Латвия, Литва и Естония на кулаците със семействата им, семействата на бандитите и националистите, продължаващи да водят вражеска дейност".
Депортацията трябвало да бъде "вечна", тоест ,депортираните никога да не получат правото да се завърнат в родината си, до края на живота си те остават под надзора на КГБ.

Депортацията е определена от парламентите на Балтийските страни като престъпление срещу човечеството и геноцид.

Това е втората масова депортация на население от трите страни. Първата е от юни 1941 година, като тя също имала за цел "Да прочисти Литовската, Латвийската и Естонската ССР от антисоветски, криманли и социалноопасни елементи".

За месец преди началото на ВСВ са депортирани 10 хиляди естонци, 15.5 хиляди латвийци, и 29.9 от Литва, Беларус и Молдова.