Миодраг Сорич, Дойче Веле

След краха на Съветския съюз Москва направи всичко възможно, за да запази статута си на суперсила - включително и като постоянен член на СС на ООН. Брутният вътрешен продукт на страната обаче не отговаряше на представата за суперсила - в областта на икономиката Съветският съюз изобщо не можеше да се мери с повечето западни държави. Затова Кремъл оправдаваше амбициите си основно с военната си мощ: дълго време Русия твърдеше, че разполага с една от най-големите и боеспособни армии в света, притежаваща и ядрено оръжие. И за да няма никакво съмнение в това, президентът Владимир Путин демонстрираше руската военна мощ пред целия свят с добра хореография на военни паради в Москва или с маневри на руските въоръжени сили.

Колко дееспособна е неговата армия обаче се видя не на маршовете под строй на Червения площад, а в окопите на бойното поле: сега в Източна Украйна руснаците са превъзхождани от една значително по-малка армия, която до преди няколко години дори не съществуваше. Как е възможно това?

Колко на брой са войницие на Путин?

На хартия руските въоръжени сили наброяват 1 милион души, а в бъдеще числеността им трябва да нарасне до 1,1 милиона, казва пред Дойче Веле Маргарете Клайн от германската фондация "Наука и политика". Реално обаче руската армия е по-малка, уточнява тя. Една голяма част от боеспособните руски части вече бяха използвани във войната в Украйна. "Те претърпяха големи загуби, изразяващи се в убити или ранени войници", казва експертката по въпросите на отбраната. Точни данни за това обаче няма. Но американските тайни служби смятат, че руските загуби възлизат на десетки хиляди убити и ранени войници.

Основно пострадаха най-вече бойци, които в мирно време бяха разположени в азиатската част на Русия, казва Джордж Барос от американския мозъчен тръст "Институт за изследване на войната". Представата, че със запасняци руската армия ще стане по-боеспособна, няма нищо общо с реалността, казва той пред Дойче Веле. "Досегашният ход на войната доказва, че светът дълго време е надценявал силата на руската армия", убеден е Барос.

Стари оръжия, неопитни войници

За действителната мощ на руската армия говори красноречиво и провежданата сега мобилизация. "Това са мъже над 50 години, които имат здравословни проблеми", казва експертът. Многобройни примери от социалните медии потвърждават това наблюдение.

Преди да се включат в бойните действия запасняците трябва да преминат обучение и да получат необходимото снаряжение, подчертава Барос. При много от тях обаче тази военна подготовка ще се сведе до едномесечно или двумесечно обучение, което не е никак достатъчно. А ще има и такива, които ще бъдат изпратени на фронта без каквото и да било обучение или оборудване. Затова Барос не вярва, че с такива запасняци могат да бъдат постигнати някакви военни успехи. Резултатът ще бъде само още повече убити и ранени, добавя експертът.

Така мисли и руският експерт по въпросите на сигурността Павел Лузин, който в момента се намира в САЩ. Той смята, че украинците ще продължат да се борят за свободата си, независимо от тъй наречените референдуми, проведени от слугите на Путин в Източна Украйна. Освен това руският военнопромишлен комплекс не е в състояние бързо да запълни нуждите на армията - да не говорим за привиканите запасняци. Разчита се на стари оръжия от съветско време от наличностите в оръжейните складове, добавя и Маргарете Клайн.

Не е ясно обаче дали по различни корупционни схеми една част от това оръжие вече не е било продадено и доколко наличното такова оръжие е годно за водене на война. "На руската оръжейна промишленост ѝ липсват чипове за високопрецизни оръжия и други резервни части", казва Клайн. Предимство на Русия се състои в това, че тя разполага с огромен човешки ресурс и може постоянно да изпраща нови и нови запасняци във войната, казва пред Дойче Веле Тед Карпентър от института CATO във Вашингтон.

За да си успешен във войната, са необходими няколко неща, казва Джордж Барос: войници, модерни оръжия, добро обучение, ръководство, мотивация, логистика - и това е само една част от тях. "Само изпращането на повече мъже на фронта няма да реши проблема, който имат руснаците", допълва той и припомня, че украинската офанзива продължава да е в ход, а руснаците ще бъдат доволни, ако въобще успеят да удържат завзетите от тях позиции.

Ядрената заплаха трябва да сплаши Запада

Експертите са единодушни, че със заплахата си да използва ядрено оръжие Русия цели да сплаши Запада. Така трябва да бъде подкопана подкрепата за Украйна. Чисто военно използването на ядрено оръжие не носи нищо, смисълът от това може да е само политически - ако режимът в Москва бъде изправен пред военно поражение. Маргарете Клайн от фондация "Наука и техника" смята за малко вероятно Русия да прибегне до използването на атомно оръжие, включително и защото тогава Путин би загубил подкрепата от страна на Китай или Индия. Тед Карпентър обаче твърди, че ако Путин трябва да избира дали да използва ядрено оръжие, или да отговаря за престъпленията си пред международен съд, той би избрал ядрената опция.

Русия продължава да желае бърз край на войната, а Украйна и Западът би трябвало да покажат готовност за преговори, казва още експертът от института CATO. Точно обратното смятат Маргарете Клайн и Джордж Барос - те не вярват войната да приключи скоро. "Путин се надява Западът да спре да подкрепя Украйна, а именно от тази подкрепа зависи и изходът от войната", посочва Клайн. Руският експерт Павел Лузин е на мнение, че тази война ще приключи само когато Русия претърпи пълно поражение.