Пълномащабното нахлуване на Путин в Украйна подтикна членовете на НАТО да обмислят в детайли възможността за това, което беше немислимо след края на Студената война - пряк конфликт с Русия.

Въпреки това, преди срещата на върха на блока във Вилнюс, Литва, започваща на 11 юли, когато противодействието на Русия ще бъде на първо място в дневния ред, сър Ричард Ширф, бивш заместник-върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа, заяви, че НАТО не е готова за война с Москва.

"Тя се нуждае от истински ритник в гърба", каза той пред „Нюзуик“, като се прицели в намаляващите военни бюджети на членовете на алианса, въпреки че има и изключения като Полша.

"В Източна Европа се води мащабна война. Това е сухопътна и въздушна война и затова трябва да се инвестира във въздушни и сухопътни сили, а това не е направено", каза Ширф. "Миналата година на срещата на върха в Мадрид генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг обяви, че НАТО ще увеличи силите си с много висока степен на готовност до 300 000 души - това просто не се е случило."

Бившият британски генерал заяви, че армията на Обединеното кралство е пример за подобни съкращения в целия блок, който е сведен до "смешен размер", тъй като според него отбранителната институция е смятала, че Китай, а не Русия, е основната дългосрочна заплаха.

"Географията има значение тук и Русия е вълкът, който е най-близо до шейната", каза Ширф, управляващ партньор в консултантската компания „Strategia Worldwide“. Той смята, че е налице "провал на възпирането" от страна на Алианса, който е пропуснал възможността да изгради капацитет, след като Путин завзе Крим през 2014 г.

"Сигурен ли съм, че НАТО реално ще успее да генерира сили, готови за конвенционална война с Русия? Не, не съм", заяви Ширф.

Класифицирани документи

Макар Кремъл и руските държавни медии да настояват, че войната вече е прокси война между Москва и НАТО, Алиансът се старае да избягва пряка роля в боевете, като вместо това предоставя на Украйна оборудване, за да се справи с агресията на Москва.

Но един от висшите служители на НАТО, адмирал Роб Бауър, заяви през май, че Алиансът трябва да се подготви за факта, че "конфликтът може да се случи по всяко време", директно с Москва, съобщи Ройтерс.

Ето защо НАТО ще проучи хиляди страници секретни документи, в които са очертани регионални планове и насоки как членовете да подобрят своите сили и логистика в най-детайлните планирания от края на Студената война насам. Плановете предполагат и назначаване на войски за защита на различни региони и дават подробности за това "къде, какво и как да се разположи", заяви Столтенберг миналия месец според Ройтерс. Това ще надгради процеса, стимулиран от анексирането на Крим, след което западните съюзници разположиха бойни части в Източна Европа.

Това, което ще се обсъжда на срещата на върха, "прилича на надлежна проверка в подкрепа на това, което НАТО така или иначе подготвя и прави", заяви пред“Нюзуик“ Роуз Готтемюлер, бивш заместник-генерален секретар на Алианса.

Бойни групи на НАТО

През март Столтенберг обяви, че Алиансът ще разположи четири нови бойни групи, всяка с около 1500 военнослужещи, на територията на България, Унгария, Румъния и Словакия. Тя добави, че целта ще бъде "укрепване на позициите на НАТО във всички области със значително увеличаване на силите в източната част на алианса, по суша, във въздуха и по море". НАТО вече разполага с бойни групи в Естония, Латвия, Литва и Полша.

"Те са предната линия и ако руснаците нападнат, те ще поемат първите удари", каза Готтемьолер. "Това не оставя Русия под съмнение, че ако нападне алианса на НАТО на едно място, например в балтийските държави, тя ще нападне цялата НАТО и цялата НАТО ще пристъпи към незабавен отговор."

Тя заяви, че планирането на война между НАТО с Москва е част от почти десетилетните усилия за връщане на Алианса към по-твърда отбранителна позиция, отколкото след края на Студената война и атентатите от 11 септември, след които той се съсредоточи върху борбата с тероризма.

"След нахлуването в Крим през 2014 г. и начина, по който Русия е по-нападателна като цяло по границите на НАТО, НАТО знае, че може да се наложи да бъде готова да се сражава и да се защитава много бързо срещу руско нападение", каза Готтемюлер.

Член 5

Достатъчно загрижени за най-голямата война в Европа от 1945 г. насам, западните столици бяха за кратко разтревожени от появата на руска ракета в Полша, член на НАТО, през ноември 2022 г., и последиците за член пети - обещанието за колективна отбрана в устава на Алианса.

Оценката, че тя вероятно е дошла от Украйна, която се опитва да прихване ракета на Москва, охлади температурите, въпреки че месец по-късно в документ на тинк-танка с нестопанска цел Rand Corporation се казва, че подкрепата на НАТО за Киев "поражда загриженост за възможно руско отмъщение срещу Алианса".

В документа се отбелязва, че планиращите в САЩ и НАТО отдавна са се съсредоточили върху подготовката за открит конфликт с Русия, но войната в Украйна "създаде уникален набор от обстоятелства, които правят по-малко вероятно руското нападение".

С документа си Rand очертава различни сценарии, включващи руска атака срещу цел на НАТО, как би реагирал Алиансът и какъв би бил следващият ход на Москва.

"Демонстративна" атака може да бъде например срещу летище с малко жертви. "Целенасочен" удар би бил по-силен и би могъл да засегне операциите на НАТО.

След това "по-малко сдържани" удари по военни и граждански цели биха могли да доведат до значителни жертви, потенциално както на цивилен, така и на военен персонал. Заключението е, че руските атаки с по-висока интензивност оставят на САЩ по-малко възможности за постигане на целите им.

Всеки отговор на НАТО на нападение на Москва "зависи от това какво според вас представлява нападението", казва пред „Нюзуик“ съавторът на доклада и старши политолог в Rand Карл П. Мюлер. "Ако това е паника на руснаците, които се чувстват отчаяни, вие се отнасяте към него по различен начин, отколкото ако смятате, че те го правят по правилни инструментални военни причини, защото смятат, че това е добър начин да спечелят войната", каза той.

Срещата на върха във Вилнюс показва, че НАТО започва нов етап от своята отбранителна стратегия, след като Финландия се присъедини, а членството на Швеция е в застой.

"Ще има много дискусии за това какви ангажименти ще поемат отделните нации, кой за какво ще предоставя сили и вероятно ще се положат много усилия за координирането им", каза Мюлер. "Да се подготвим в някои отношения сега е по-лесно, отколкото преди година и половина, защото много от руските военни способности са влошени от войната", каза той. "НАТО разполага с прозорец от възможности, поради който може да направи големи промени в отбранителната стратегия и организацията на Алианса."

Преводът е на БГНЕС