20 Март, 2026

Освободиха от затвора един от осъдените за убийството на Джинджич

Освободиха от затвора един от осъдените за убийството на Джинджич

Душан Кръсманович


Душан Крсманович, бивш член на Земунския клан, който е един от осъдените за убийството на премиера Зоран Джинджич, бе освободен от затвора, съобщи N1.

Крсманович е освободен преди 20-ата годишнина от убийството на бившия премиер. Той беше освободен след 20 години затвор, пише N1.

Кръсманович беше арестуван в акцията "Сабя", той беше осъден на 30 години затвор на първа инстанция, но присъдата му беше намалена на 20 години с решение на Апелативния съд.

БГНЕС припомня, че през 2021 г. осъдени за военни престъпления лица призоваха с петиция за освобождаването на убийците на първия демократично избран президент на Сърбия Зоран Джинджич. Петицията бе организирана от военнопрестъпника Драган Василкович с призив до президента на Сърбия Александър Вучич да амнистира Звездан Йованович, който бе осъден за убийството на Джинджич.

Бившият член на Специалните части към сръбската държавна сигурност Звездан Йованович излежава 40-годишна присъда за убийството на Джинджич на 12-ти март 2003-та година. Същата присъда получи и Милорад Улемек, който командваше по това време специалните части.

Атентатът, който отне живота на Джинджич, значително забави модернизацията на страната и присъединяването й към Европейския съюз.

Смятан от мнозина за сръбския Джон Кенеди, Зоран Джинджич, първият демократично избран сръбски премиер в посткомунистическа Сърбия, загина от куршумите на елитен убиец посред бял ден пред входа на сградата на правителството в Белград на 12 март 2003 г., две години след като встъпи в длъжност, припомня още БГНЕС. Той беше на 50 години. Целта на убийците, група елитни полицаи, свързани с организираната престъпност, беше да спрат задействането на амбициозната му програма за реформи, целяща да приближи страната му към Европа, по онова време изолирана на международната сцена заради ролята й в кървавите войни, разкъсали бивша Югославия през 90-те години на миналия век.

Джинджич, който е философ по образование, влиза в политиката още от младежките си години. Той беше мозъкът на народния бунт, който през октомври 2000 г. доведе до свалянето от власт на покойния бивш диктатор на Сърбия, всемогъщия Слободан Милошевич. Неговото правителство се сблъска с две големи препятствия - сътрудничеството с Международния трибунал в Хага и проблема с Косово, по онова време сръбска провинция, населена предимно с албанци, стремяща се към независимост. От тогава Сърбия се освободи от задълженията си към Трибунала в Хага, последният обвинен от международното правосъдие беше предаден на съда през 2011 г.

Според Зоран Живкович, бивша дясна ръка на Доран Джинджич, "убийството му решително спря Сърбия". "Ако го бяха оставили жив, убеден съм, че Сърбия щеше да се присъедини към ЕС по същото време като съседна Хърватия", която стана 28-я член на съюза. Зоран Джинджич не беше много популярен по време на мандата си заради болезнените реформи, които трябваше да приложи, главно решението му да арестува и предаде Слободан Милошевич на Трибунала в Хага през 2001 г. Но убийството му остави дълбока следа в съзнанието на сърбите и стотици хиляди хора присъстваха на погребението му. Оттогава авторитетът му непрекъснато нараства, припомня БГНЕС
Сподели:

Коментари (0)

 Доклад: Турция е единствената "несвободна"  сред балканските страни

Доклад: Турция е единствената "несвободна" сред балканските страни

Общо седем страни на полуострова са регистрирали спад спрямо миналогодишния доклад на "Фрийдъм хаус", като най-голям той е при България и Сърбия - с три точки.

Моджтаба Хаменей:  Иранците нанесоха на врага съкрушителен удар

Моджтаба Хаменей: Иранците нанесоха на врага съкрушителен удар

Израел обвини Техеран в „атака срещу светите места“ в Йерусалим, след като експлозия е образувала кратер в Стария град на няколкостотин метра от джамията „Ал-Акса“, Стената на плача и църквата „Свети гроб“.

Белият дом поиска Конгресът да въведе контрол над изкуствения интелект

Белият дом поиска Конгресът да въведе контрол над изкуствения интелект

Документът от четири страници, определен от Белия дом като „разумна национална политическа рамка“, очертаваща основни приоритети, сред които защитата на децата, разходите за енергия, интелектуалната собственост и свободата на словото