Коментар на Ели Юрукова, кореспондент на Агенция БГНЕС в Белград

Македонците виждат в лицето на Сърбия своя най-голям приятел - 38,2%, докато за Европейския съюз са гласували 11,1%.

Българите, вярват или не, са получили от своите съседи 0,2% - последно място , което е тъжна картина на северномакедонското отношение към съседна България.

Разбира се, това не им пречи да се редят на опашки за български паспорти и да търсят документи, които доказват, че най-близките им имат българско самосъзнание, което и те са наследили.

Това е невероятната политическа ирония на хората, но и на политиците в Северна Македония, които са се изгубили някъде между София, Скопие и Белград, бих казала и Тирана.

Ако пък някой приеме скептичто анкетата на Преспанския институт, то Международният републикански институт на страните от Западните Балкани дава подобни резултати:

За 34% от македонците Сърбия е най-добрия съюзник на Скопие, а най-голямата заплаха е България с 23%.

Вярват ли или не на анкетите, за сръбските политици Македония е важна. Малката държавица е особено актуална, когато трябва да се направи политическа суматоха и да се внесе неяснота в обстановката на Западните Балкани.

Сърбите, които вярват, че в следващите 30 години няма да се роди политик като Вучич, цитират неговата прогноза, че ако българите позволят на Македония, те, заедно с Черна гора и Албания, ще станат еврочленки, но не преди 2030 г. Ето ги абсурдностите. Сякаш македонците едва дочакаха Вучич да им каже това, а премиерът Мицкоски да остане доволен от своята антибългарска кампания, която се състои от нелепи обвинения за български капани, блокади, диктати и още хиляди измислици, сготвени в неговата политическа кухня по пътя на македонската евроинтеграция.

Белград и Скопие преминаха през прегръдката на разпаднала се Югофедерация. Но югоносталгията е пуснала дълбоки корени между сърбите и македонците. Последните не забравят голямата Югославия, а Сърбия много трудно свиква с факта, че Северна Македония, Черна гора, Косово и Босна са отделни държави. Сърбия под око контролира Скопие и беше шокирана от шпионските афери преди време, които доведоха отношенията до точката на кипене. Членството на Македония в НАТО изтръгна Скопие от сръбско-руската прегръдка, но това не означава че в лицето на Македония Белград не вижда съюзник, от който Москва не се е отказала.

Западен дипломат коментира пред БГНЕС, че България трябва да утвърди своята доктрина и претенции към Македония, който и да дойде на власт в София, следвайки гръцкия урок и европейските норми. От друга страна, не трябва за се забравя, че колкото и да се прави на амбициозен и остър, Мицкоски има слаба точка - вътрешните албански размирици и борбата за власт, които в един момент могат да станат неконтролируеми. От друга страна България трябва дългосрочно да планира стабилизиране на българското съзнание в Македония, защото много от македонците взимат български паспорт, декларират български корени, отиват на Заапад и ги забравят.

Сръбски анализатори не отричат, дори акцентират върху меката сила на Сърбия в Македония, която става още по-силна. Това се прави мъдро. Македонците гледат сръбски филми, слушат сръбска музика, пътуват в Сърбия, купуват сръбски стоки, възхищават се на сръбски спортисти.

След дълго време, по всичко изглежда, че лидерите в Белград и Скопие гледат в една посока, а тук идват Орбан и Будапеща. Мицкоски и Вучич в последно време са доста близки, но тук е и Москва, която не забравя своите тихи съюзници, колкото и да има други проблеми.

Глобално Скопие е пред големи неизвестности, но упорито търси или вече е намерила съюзници.

Европа трябва им напомни, че в ЕС има правила и задължения, но Европа засега изглежда много далеч и за Белград, и за Скопие.