Непрекъснатото поставяне на бустерни дози на ваксините срещу коронавирус е неустойчива стратегия, пише в. Politico. Тази стратегия, обаче, няма да спре богатите страни да се опитват да се върнат към нормалния си живот преди пандемията.

През януари Израел започна да предлага четвърта доза коронавирус на някои граждани. Чили прие тази стратегия и също започна да ваксинира с четвърта доза от понеделник. Гърция също е готова да ваксинира с четвърта игла хора с отслабена имунна система, след като комисията по ваксинации на страната я одобри. Германия също обмисля този ход; в Обединеното кралство също се водят дискусии за това макар британските експерти засега да отхвърлят четвъртата доза.

Въпреки че научните доказателства все още не подкрепят непрекъснатото ваксиниране, има още един аргумент срещу бустерните дози - малко вероятно е те да спрат глобалната пандемия.

„Бустер след бустер в малък брой държави няма да сложи край на пандемията, докато милиарди остават напълно неваксинирани“, каза генералният директор на Световната здравна организация Тедрос Аданом Гебрейесус.

Експерти от множество страни – както богати, така и развиващи се, твърдят, че редовните ваксинации с бустерни дози на всеки няколко месеца не представляват работеща стратегия за борба с пандемията. Ниското покритие на първата и втората дози в някои страни, и ограниченият достъп до ваксини като цяло в по-бедните държави, поставят стратегията за бустерните дози под въпрос: дали светът да се фокусира по-малко върху предотвратяването на заразата, или повече върху ограничаването на тежките заболявания.

Появата на щама Омикрон на коронавируса, който за първи път беше открит в Ботсвана и Южна Африка – където обхватът на ваксинацията е нищожен на фона на този в богатите държави на ЕС, илюстрира на практика мантрата, повтаряна от шефа на СЗО през пандемията: „Никой е в безопасност, докато всички не са в безопасност."

Експерти като проф. Шабир Мадхи, който е експерт по ваксинация в Университета на Витватерсранд и основен съветник на южноафриканското правителство, съобщават, че богатите страни все още не са осъзнали разликата в достъпа до ваксини. „Това е напълно недалновидно“, казва той за въвеждането на бустерни четвърти дози.

„Наистина не вярвам, че страните, които прилагат тези допълнителни бустерни дози на национално ниво, имат ясна цел – освен ако наистина не вярват, че могат по някакъв начин да премахнат вируса и след това да държат границите си затворени за останалата част от свят, за да предотврати вноса на други щамове."

Председателят на консултативния комитет за ваксинации на Великобритания Андрю Полард също смята, че е невъзможно да се ваксинират всички на планетата на всеки четири до шест месеца. „Ние дори не сме успели да ваксинираме всички в Африка с една доза, така че със сигурност няма да стигнем до точка, в която четвъртата доза ще е адекватна и достъпна за цялото население на света“, каза Полард пред BBC.

Докато производителите на препаратите увеличават производствения капацитет, ограниченият достъп до тях е ключов в изпускането на световната цел за ваксинация срещу Ковид, която трябваше да достигне 40 процента от световното население до края на 2021 г. А Групата за независимо разпределение на ваксините към СЗО дори се надява да има достатъчно ваксини, за да се ваксинират 70 процента от световното население с три дози до средата на 2022 г.

Дори Германия изрази опасения от недостиг на ваксини през 2022 г., като министърът на здравеопазването Карл Лаутербах се опитва да осигури допълнителни дози от Moderna. В страната има недостиг на ваксини за четвърта доза в кампанията за бустерни дози на правителството.

Като оправдание за своята четвърта доза, Израел цитира междинни данни от местно проучване, което показва значително повишаване на антителата след четвъртата бустерна доза с препарата на BioNTech/Pfizer. Д-р Ричард Лесълс, експерт по инфекциозни болести в университета в Квазулу-Натал, казва, че непрекъснатото ваксиниране с бустерни дози няма да е „ефективна стратегия по отношение на предотвратяването на инфекцията“.

В Обединеното кралство правителствената консултантска група за ваксинации заяви, че няма да въвежда четвърта доза, защото само един бустер продължава да осигурява високи нива на защита срещу тежко заболяване.

Вирусният имунолог Дейвид Мартинес, който е участвал в предклиничното разработване на ваксините Johnson & Johnson и Moderna, заяви, че никой не знае колко бустерни дози ще са необходими занапред.

„Вероятно в бъдеще вирусът ще се трансформира в сезонна епидемия“, смята Марк Менделсън, ръководител на отдела по инфекциозни болести и ХИВ-медицина в Университета в Кейптаун. Менделсън и други експерти от неговия ранг приемат второ поколение ваксини като по-подходящо в случая, отколкото използването на една ваксина с няколко бустерни дози. „Ако ще добавите още една доза след три поставени игли от един и същи препарат, то определено бих предпочел да изчакам такава, базирана на Омикрон“, съобщава пред New York Times Али Елебеди, имунолог от Вашингтонския университет в Сейнт Луис.

Големите страни трябва да погледнат много по-глобално на нещата: въпреки поставянето на трети и четвърти бустерни дози, Омикрон се появи в Южна Африка, където ваксинацията на национално ниво е катастрофална. Въпреки това щамът засегна целия свят, дори и ваксинираните хора. /БГНЕС