В последните няколко години основните политически предизвикателства за Европейския съюз произлизат основно от вътрешни проблеми – Брекзит, италианското членство в Еврозоната, проблемите с върховенството на закона в Централна и Източна Европа. През 2020 г. изглежда това ще се промени. С амбициите на новия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за „геополитическа“ институция, ЕС отваря нов външен фронт, който може да засили вътрешните разделения – особено тези между Берлин и Париж – докато в същото време рискува отношенията на Брюксел с останалата част на света, коментира евопейската редакция на списание Politico, цитирано от "Фокус".

Френският президент Еманюел Макрон е най-важната движеща сила зад това предизвикателство. Той представи основите на своя подход в интервю за The Economist през 2019 г. Ключова за неговата визия е идеята, че ЕС трябва да се превърне в политически и стратегически играч с един глас и една цел, първо в своята вътрешна, а после и във външната си политика.

ЕС може да постигне това като установи и действа по идеята за „Европейска суверенност“, като става дума за икономическо, военно и стратегическо обединение на страните от Общността. Чрез такъв съюз ЕС ще може да е пазител на многостранноста, активно ще може да се защитава срещу капризите на американския президент Доналд Тръмп, и ще може да изгради конкурентен икономически и политически модел за себе си.

Това в момента е основата на подхода на Урсула фон дер Лайен по въпросите с търговията, технологиите и отбраната. Но той рискува да вкара ЕС в сериозна конфронтация със световните сили, с която Общността нито е готова, нито е способна да се справи.

Например в областта на търговията. ЕС възнамерява да стане по-твърд по тези въпроси, например като се съобразява оттук насетне с Парижките споразумения за промените в климата. Те ще са предпоставка за сключването на всякакви нови сделки, а ЕС също така ще налага нови санкции срещу други страни, ако това се налага.

Националните правителства и ЕК искат също така по-ефективно да се справят с проблема с китайските фирми, които получават все повече държавни субсидии. Освен това страните в ЕС искат Китай и САЩ да отворят своите пазари за обществени поръчки за европейски фирми и заплашват със санкции, ако това не се случи. Макрон настоява за общ европейски мониторинг на китайските инвестиции в инфраструктурни проекти на континента.

По отношение на технологиите има притеснения, че еврокомисарят по конкуренцията Маргарете Вестагер е твърде агресивна в опитите си да прокара своята регулаторна рамка. На световния икономически форум в Давос станахме свидетели на конфликт между Великобритания, Франция и САЩ по въпроса с „технологичните“ данъци. Урсула фон дер Лайен настоява ЕС да действа сам ако не се намери глобално решение на този въпрос до края на 2020 г.

Само дни след срещата в Давос, американският министър на търговията Улбър Рос заяви, че Вашингтон може да отвърне и на данъците и митата върху горивата и други продукти, отделящи въглероден диоксид. ЕС разглежда това като екологична политика, но САЩ смята, че тези мерки са протекционистки.

Действията на ЕС по въпросите с търговията, технологиите и климата обаче представляват риск от ответни реакции и повишени мита върху някои от секторите на Общността, с които е свързван износа на страните от континента. Такива са например автомобилите и луксозните стоки, и това може да се случи във времена на икономическа стагнация, когато политиците в Европа не знаят как да отвърнат на подобни мерки.

Тези конфликти ще бъдат подсилени от идеите на ЕС за колективна отбрана. Със сигурност ЕС няма да създаде своя обща континентална армия. Но Общността ще се опита да използва големия си вътрешен пазар, за да отвори границите между страните в Европа за военна търговия и технологично развитие в сферата.

Не е случайност, че френският президент Еманюел Макрон вярва, че качествената европейска отбранителна политика е ключова към „Суверенна Европа“, а комисията по вътрешните пазари вече работи по въпроса. Но от гледната точка на САЩ, това би било провокация, особено като се има предвид, че страните в ЕС вече изпълниха или са на път да го направят, своите задължения към НАТО по отношение на бюджетите си за отбрана.

Разбира се факта, че ЕС е готов да приеме някои трудни реалности е добра новина. Но опасността за Европа е, че американско-китайският конфликт може да ни накара да вземаме лоши решения.

Вместо да запълни пространството, което едностранноста на САЩ и Китай оставят, ЕС може да се разпростре твърде широко, и да изложи на показ своите стратегически недостатъци. Подобно на костенурката, която в крайна сметка изпреварва заека, европейската репутация за бавно, но надеждно разработване на политики може все пак да контрастира благоприятно с нарастващата променливост на отношенията между двете неоспорени големи сили в света. Но ЕС трябва да внимава да не дава обещания, които не може да спази.