Властта на Владимир Путин засегна със своята жестокост милиони хора, докато той върви към тирания.

И все пак излизането на Владимир Путин от властта ще предизвика хаос: Шекспирова борба за власт; развързани регионални лидери; ядрен арсенал, който ще бъде заграбен, пише в свой анализ „Политико“.

Засега малцина искат да говорят публично за този свят след Путин, опасявайки се да не се окаже, че се намесват във вътрешната политика. Но в частен план западните държави и анализатори разработват сценариите, които биха могли да се развият, когато Путин неизбежно си тръгне - и как трябва да реагират съюзниците на Украйна.

"Ще бъда внимателен да разсъждавам твърде много за вътрешнополитическата ситуация в Русия", заяви миналата седмица генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, когато беше попитан как алиансът се подготвя за възможността руският лидер да напусне поста си.

"Независимо от това какво показват различните анализи, мисля, че това, което трябва да направим в НАТО, е да сме подготвени за всички възможни варианти, а когато става въпрос за Украйна, да сме готови да продължим да я подкрепяме", каза той.

Съществува консенсус по един въпрос: Това няма да бъде чист преход, който ще постави безброй дилеми, които могат да затруднят западните съюзници. Доколко те могат - и трябва - да влияят на процеса на наследяване? Какво трябва да направят, ако някоя руска република се откъсне? Какви отношения трябва да поддържат с наследника на Путин?

"Трябва да оставим настрана всякакви илюзии, че това, което ще се случи после, е демокрация", каза Лори Бристоу, бивш британски посланик в Русия.

"Това, което мисля, че ще се случи след това, вероятно ще е време на смут", добави той,

Експлозивна борба за наследяване

Засега Путин е в сигурна позиция. Той все още контролира държавния апарат, а военните изпълняват убийствените му заповеди в Украйна.

Но несполучливото нахлуване на руския лидер в Украйна отслаби позициите му у дома и задълбочи несигурността относно това кой ще поеме властта. И как.

"За да управляваш стабилно наследника, когато дойде моментът – който, според Путин, ще се случи в избрано от него време, тогава се нуждаеш от висока степен на консенсус сред елита", казва Бристоу, който е бил пратеник на Обединеното кралство в Москва от 2016 до 2020 г.

"Това, което направиха сега, е да нарушат този консенсус", каза той, като отбеляза, че в момента има повече борби за власт в Кремъл.

Тази борба може да се превърне в кървава, когато най-накрая се освободи висшият пост в Кремъл.

"Това може много бързо да се превърне в нещо като по Шекспир, като "Крал Лир", или в Римската империя, като "Аз, Клавдий" или "Игри на тронове"", смята Уилям Алберк, бивш директор на центъра за контрол на въоръженията на НАТО.

Александър Вершбоу, бивш високопоставен служител на САЩ и НАТО, заяви, че най-вероятният сценарий все още е "плавен преход" в рамките на сегашното обкръжение на Путин, но призна, че свалянето на тирани може да доведе до сътресения. "Възможно е да има вътрешна нестабилност", каза той, "и нещата стават много непредсказуеми в авторитарните системи, в личните диктатури".

Бристоу, бившият британски посланик, предупреди западните сили да не се намесват в подобни борби за наследство: "Мисля, че трябва да признаем границите на способността си да влияем на тези резултати."

Въпреки че "със сигурност сме заинтересовани от резултата", признава бившият посланик.

Ядрени бомби = мощ

Русия разполага с най-големия запас от ядрени оръжия в света, включващ хиляди бойни глави, всяка от които може да причини огромни разрушения, смърт и травми на населението.

Арсеналът отдавна е източник на руската сила на световната сцена и доминираща част от глобалния ѝ имидж - в продължение на години възможността за ядрен удар на Кремъл доминираше в общественото въображение в САЩ и другаде.

В период на несигурност на ръководството този арсенал може да се превърне в желан символ на властта. Това ще насочи вниманието към ядрения защитник на руската армия - 12-то главно управление или ГУМО.

"Съществува реална възможност да има смъртоносна конкуренция - конкуренция, която да включва хора, опитващи се да сплотят различни части на армията, особено 12-то ГУМО, което контролира руския ядрен арсенал", смята Алберке.

Проблемни региони

Най-просто казано, Русия е най-голямата страна в света, която се простира в 11 часови зони и се изкачва от Кавказ до Арктика.

Макар да изглежда, че Путин държи деспотична хватка върху цялата тази територия, има редица руски републики с по-слаби връзки с Москва, някои от които с амбициозни политически фигури. Вакуумът във властта в някоя далечна столица може да даде възможност на местните лидери да поемат по-голям контрол.

Въпреки че повечето анализатори смятат, че Руската федерация до голяма степен ще се задържи заедно в битката за контрола на Кремъл, те признават, че руското правителство отдавна се страхува от фрагментация.

В случай на такива фракционни борби всички погледи ще бъдат насочени към Рамзан Кадиров - бруталния ръководител на Чеченската република.

"Дали ще застане зад конкурентна фракция? Или ще каже: "Достатъчно ми е десетилетие на огромни руски субсидии - сега да се разделим и вероятно ще мога да управлявам Чечня и Дагестан; ще мога да имам своя собствена империя тук"?", казва Алберке, който сега е директор в Международния институт за стратегически изследвания.

Нахлуването на Москва в Украйна също може да се върне и да преследва Кремъл.

Вершбоу, бивш американски посланик в Русия, заяви, че вероятността за дезинтеграция е "малка", но отбеляза, че "по ирония на съдбата" анексирането от Путин на области в Източна Украйна "може да бъде цитирано като прецедент от сепаратистките лидери вътре в Руската федерация, за да кажат: "сега границите са свободни".

Връщане на дебата за нулирането

След като новият ръководен екип заеме мястото си, тогава за западните правителства ще започнат най-тежките политически дебати.

След като Путин слезе от политическата сцена, някои служители - особено в Западна Европа, може да твърдят, че има възможност да се изградят нови отношения с Москва.

САЩ безславно предложиха на Русия символичен бутон за "нулиране" в началото на президентството на Барак Обама, само за да видят как отношенията се влошават още повече. Германия пък години наред проповядваше евангелието на икономическия ангажимент към Русия, само за да обяви историческа "Zeitenwende" или повратна точка след нахлуването на Москва.

С новото ръководство в Кремъл Германия може да каже: "О, Zeitenwende, няма значение. Нека настояваме САЩ да направят още едно нулиране с новия руски лидер", каза Алберке.

Източното крило на НАТО неминуемо ще осъди подобни увертюри. Те твърдят, че "Русия никога не се променя и призовават съюзниците да не отстъпват от по-настъпателната позиция на НАТО, възприета от началото на войната", каза Алберке.

Полският министър на националната отбрана Мариуш Блашчак изтъкна точно това пред „Политико“.

"Русия във вариант с цар като лидер беше същата като Русия във вариант с генерален секретар на комунистическата партия като лидер, а сега е същата като Владимир Путин като лидер", каза той.

"Това, което е важно от наша гледна точка е да изолираме Русия", добави той.

Засега не се очаква да се появи последовател на Путин. Но официални лица казват, че очакват режим с подобна идеология - или още по-краен.

Янис Гарисонс, латвийски държавен секретар, изтъкна, че Путин вече е вкарал в затвора критици - и евентуални бъдещи лидери, като Алексей Навални, и само по-твърдолинейните отвън са готови да се намесят.

"Единствените хора, които го критикуват" и не са в затвора, "са от дясното крило", казва Гарисънс.

"Не бива да ставаме жертва на хунтата или на някаква група хора, които излизат и казват, че искат рестартиране, ако тя все още е същата ", смята Бен Ходжис, бивш командващ на американската армия в Европа.

Една от основните разлики този път е, че сега Европа е по-малко икономически зависима от Москва, което намалява ключовия стимул за възстановяване на отношенията.

"Извървяхме дълъг път, за да спрем да купуваме от Русия", каза високопоставен дипломат от ЕС, който говори при условие за анонимност. "Остават само въпросите, свързани с ядрените оръжия, но те до голяма степен ще бъдат решавани от американците."

Друг сигнал, който западните лидери могат да търсят, е дали наследникът на Путин ще сътрудничи на международните организации, които искат да преследват руските военни престъпления в Украйна - възможност, която, разбира се, изглежда малка.

"Само една Русия, решена да сътрудничи, не би представлявала заплаха за Европа", заяви чешкият външен министър Ян Липавски.

И все пак при всички предположения, че една сътрудничеща Русия е много далеч, няколко настоящи и бивши служители предупредиха, че западните правителства трябва да съчетаят възпирането с по-дългосрочни усилия за ангажиране на руското гражданско общество.

Западният алианс, каза Бристоу, трябва да обмисли "как да достигнем до руското общество извън Кремъл, до следващото поколение руски политици, мислители, интелектуалци, учители, бизнесмени, за да очертаем алтернативна визия на тази, която имат".

"Моето усещане е, че доста хора в Русия биха искали да направят това". /БГНЕС