На Германия не ѝ е чуждо решението да застане на грешната страна на историята. Ето защо не бива никого да изненадва фактът, че Берлин прекара последните 16 години, здраво стъпила от неправилната страна на разделението по въпроса как да се справи с Русия, пише Матю Карничниг в коментар за „Политико”.

По-малко предвидима беше скоростта, с която Германия изостави позицията си спрямо Москва през последните седмици, като спря спорния проект за газопровод "Северен поток 2", изпрати оръжия на Украйна, прие санкциите срещу Русия и дори обяви, че ще започне да налива значителни суми в собствената си армия.

С други думи, тя се съгласи почти за една нощ да направи всичко, към което САЩ и други съюзници я подтикваха от години. Берлин дори измисли мотото на промяната, готово за хаштаг: Zeitenwende (повратна точка – бел. ред.), т.е. началото на новата ера.

Седмици по-късно стана ясно, че това, което германските лидери всъщност се опитват да кажат, е: "Да продължим напред".

В това отношение германците имаха приблизително толкова късмет, колкото и руската армия в Украйна. Това е така, защото Германия не просто е "преценила погрешно Путин", както заяви миналата седмица Кристоф Хойсген - дългогодишен външнополитически съветник на Ангела Меркел, а сега новият председател на Мюнхенската конференция по сигурността.

Упорството на Германия да се ангажира с руския лидер пред лицето на неговата постоянна агресия (набор от злодеяния, вариращи от нахлуването в Грузия до убийства на врагове в чужбина и военни престъпления в Сирия) не беше нищо друго, освен катастрофална грешка, която ще спечели на Меркел място в пантеона на политическата наивност заедно с Невил Чембърлейн.

Бавно, но сигурно, германците започват да осъзнават, че подходът на Меркел към Русия, който достигна своя зенит с решението от 2015 г. да даде зелена светлина на газопровода "Северен поток 2" въпреки анексирането на Крим и ролята на Русия в сепаратистката война в Източна Украйна, не просто отвори вратата на Путин да отиде по-далеч, а на практика го насърчи да го направи.

Нахлуването на Русия в Украйна обаче е не само отхвърляне на управлението на Меркел, но и на цяло поколение германски политици от целия спектър, заслепени от носталгия по Ostpolitik и Wandel durch Handel - политиката на разведряване от 70-те години на миналия век, защитавана от канцлера Вили Бранд, която, според германската легенда, е довела до края на Студената война.

Колективната отговорност на Германия е причината, поради която е по-лесно да се заяви промяна на курса, отколкото да се направи. В германската политика липсва фигура като Чърчил, който години наред да предупреждава за опасностите от доверието към Путин. Въпреки че Меркел носи най-голяма вина заради попадането в капана на руския лидер, истината е, че цялата политическа класа в Германия е виновна.

Като министър на финансите и вицеканцлер на Меркел настоящият канцлер Олаф Шолц, чиито социалдемократи бяха движещата сила зад газопровода "Северен поток", защитаваше идеята, че най-добрият начин за справяне с Путин е безкрайният "диалог".

Йенс Пльотнер, понастоящем съветник на Шолц по националната сигурност, беше един от основните архитекти на тази политика в годините, когато беше висш дипломат в германското външно министерство, където работеше като началник на кабинета на тогавашния външен министър Франк-Валтер Щайнмайер (социалдемократ, който сега е президент на Германия), а последно - като политически директор на министерството. Дори след като през декември Путин събра десетки хиляди войници на границата с Украйна, Пльотнер посъветва Шолц да се придържа към "Северен поток 2" и публично да повтаря измислицата, че той е нещо повече от "търговски проект".

Предишният шеф на Пльотнер Щайнмайер, който през 2016 г. обвини НАТО в "дрънкане на оръжие и подстрекаване към война" заради провеждането на военно учение на източния фланг на алианса, почти до първите изстрели срещу украинците твърдеше, че Германия трябва да използва енергията като начин да изгради мостове с Русия.

Тези дни Щайнмайер, който като президент трябва да служи като морален авторитет на Германия, се занимава с организиране на концерти "свобода и мир" с участието на руски и украински музиканти. (Едно от събитията се проведе в началото на март в Дрезден, докато над Харков – втория по големина град в Украйна, валяха бомби).

През уикенда Андрий Мелник, посланик на Украйна в Германия, обяви, че ще бойкотира последното събитие на Щайнмайер, заявявайки, че украинците нямат време за "великата руска култура", докато Москва убива невинни цивилни.

Макар че в сравнение с християндемократите и социалдемократите на Меркел по-малките партии в управляващата коалиция на Германия - либералните Свободни демократи и Зелените са по-малко отговорни от за политиките, довели до нахлуването на Путин в Украйна, те също носят известна вина за тяхното провеждане.

Въпреки че Зелените се противопоставиха на "Северен поток 2", те го направиха както по екологични причини, така и от солидарност с Украйна. По-важното е, че се противопоставиха на доставките на оръжие за Киев, което се промени едва след началото на бойните действия.

Свободните демократи бяха разделени по въпроса какво да правят със "Северен поток 2", като мнозина в партията, включително заместник-председателят Волфганг Кубицки, подкрепиха по-голямо взаимодействие с Русия. Според Мелник, лидерът на Свободните демократи Кристиан Линднер, който е и министър на финансите на Германия, му е казал в деня на началото на войната, че няма смисъл Берлин да изпраща оръжия на Украйна или да изключва Русия от международната платежна система SWIFT, тъй като страната му "има само няколко часа" суверенитет.

Скептицизмът по отношение на перспективите пред Украйна, както и опасенията за последиците от прекалено твърдо отношение към Русия, бяха споделени от много представители на основната опозиционна партия - Християндемократическия съюз (ХДС). Само няколко седмици преди руската инвазия лидерът на ХДС Фридрих Мерц предупреди, че спирането на Русия от SWIFT може да предизвика "атомна бомба на капиталовите пазари".

"Всички сгрешихме

След като грешаха за Русия и Путин на всяка крачка, германските политици прибягнаха до картата "кой знае?".

"Аз сгреших, всички сгрешихме", заяви Велт ам Зонтаг” Волфганг Шойбле – един от ветераните на германската политика и дългогодишен финансов министър на ХДС.

Това, което Шойбле и колегите му пропускат, обаче, е, че съюзниците на Германия от години я предупреждават, че подценява Путин. Когато се сблъскат с тази реалност, германците не знаят как да реагират.

След като украинският президент Владимир Зеленски припомни на германските депутати в речта си пред Бундестага този месец, че бизнесът на Германия с Русия е помогнал за финансирането на войната срещу страната му, и ги нападна, че "безполезно" споменават Холокоста, те го аплодираха на крака - а след това бързо се върнаха към обичайната си работа, която включваше пожелания за рожден ден на двама депутати.

По време на Студената война терминът "полезен идиот" се превърна в етикет за умерените хора на Запад, които станаха жертва на доверчивите аргументи на комунистите.

От ветото на Германия върху членството на Украйна и Грузия в НАТО през 2008 г., през стремежа ѝ да сключи газови сделки с Москва, до съпротивата ѝ да изпрати оръжие на Киев - лидерите на страната служат като полезни идиоти на Путин.

През цялото време така наречените Russlandversteher, самодоволните руски симпатизанти, които са част от политическия естаблишмънт на страната, отхвърляха критиките към техния курс, настоявайки, че знаят по-добре, докато (буквално) се смееха в лицето на Вашингтон.

Сега вече никой не се смее.

Дори когато съюзниците приветстват берлинската Zeitenwende, те не се заблуждават относно превръщането ѝ в прикритие.

Украйна, която е ограбена от Германия по време на Втората световна война, в края на която губи повече от 15 % от населението си, със сигурност няма да прости и да забрави.

Германия няма да се ползва с реално доверие и в рамките на трансатлантическия съюз (без значение колко милиарда се ангажира да похарчи за отбрана), докато не се направи честна историческа равносметка за периода Меркел - Путин.

Както Германия знае твърде добре, дори и да е възможно да се скриеш от историята за известно време, няма как да избягаш от нея. /БГНЕС