Около 4000 души се събраха през уикенда в центъра на Белград, за да изразят подкрепата си към президента Владимир Путин и руската инвазия в Украйна. Те развяваха руски знамена и скандираха "Сърби и руснаци, братя завинаги", както и лозунги против НАТО. Сръбският президент Александър Вучич официално осъди нападението в ООН, но отказа да въведе санкции срещу Москва.
Русия контролира нефтената и газова индустрия в Сърбия, а освен това има право на вето в Съвета за сигурност на ООН, което й позволи да попречи на официалното признаване на Косово. 

Албин Курти - министър-председател на Република Косово, отговори на атаките пред БНТ:

- Г-н Курти, каква е прогнозата на Европа за изхода на войната в Украйна?

- Очевидно е, че блиц-войната на Русия в Украйна се провали и в момента ставаме свидетели на опит да се раздели Украйна. Те ще искат да получат колкото се може по-голяма територия от Украйна, тъй като след тези ужасни престъпления, които се случиха на територията на Украйна вследствие на инвазията и военната агресия на Русия не виждам как все още могат да се надяват на някакво марионетно правителство. Следователно съществува голяма опасност да настояват да си поделят Украйна като я разделят на западна и източна част. Така източната част ще се контролира от Русия, а тези украинци, които не искат да бъдат управлявани от Москва ще бъдат изселени в западната част на страната и мога да си представя, че амбицията на Москва е Западна Украйна да бъде страна без излаз на море, тоест да няма достъп до Черно море. За съжаление президентът Путин мисли само за територията, а не за хората и затова иска колкото се може по-голяма част от Украйна, тъй като желанието му е да възстанови Руската империя, в която ще бъде не просто президент, но новият цар в 21-ви век.

Николай Кръстев: Г-н Курти, страхувате ли се, че Украйна може да се превърне във втора Босна? Какво мислите за това?

- Смятам, че повтарянето на модела на Босна и Херцеговина за вътрешна подялба на Украйна е голяма опасност, тъй като разделението на Украйна много прилича на разделението на Босна. Хората в Украйна досега живяха заедно, независимо от националността си, религията или политическите си убеждения. Може някои от тях да хранят силна симпатия към Русия, но независимо от това те съжителстваха с тези, които не хранят никакви симпатии към Москва, Русия. Сега след това насилие, това нахлуване с военни машини, ръководено от президента Путин, който от една страна изпитва носталгия по далечното минало на Русия и от друга страна е огорчен от западните демокрации, може да се стигне до още повече насилие, което да разруши социалната свързаност вътре в страната, в Украйна. Ние от Република Косово подкрепихме санкциите още от самото начало и също въведохме санкции в съответствие с исканията на Европейския съюз срещу Руската федерация, която иска да разруши една държава и да използва войната като средство за разделяне на обществото и семействата, да „териториализира" проблема като използва армията си като основен инструмент за териториализация на присъствието си. Това се случи в Босна преди 30 години, когато Сърбия раздели Босна на контролирани от нейните военни части територии срещу босненци, мюсюлмани и хървати. В случая с Босна Сараево остана извън пределите на Република Сръбска, която представлява 49% от територията. Но в този случай мисля, че Руската Федерация цели да постигне обсада на Киев, така че Киев в момента е на път да се превърне в Сараево. В Босна и Херцеговина преди 30 години столицата Сараево беше обградена в продължение на 3 години и половина, и сега виждам как Киев е в голяма опасност да се окаже обграден от руските военни машини.

- Проруската пропаганда твърди, че съществува връзка между независимостта на Косово и анексирането на Крим. Какво бихте казали за това сравнение? Виждате ли такава връзка?

- Не виждам връзката. Но виждам замисъла на Кремъл да използват всичко, което роди въображението им, независимо от това колко е погрешно, за да оправдаят това, което плануват от години. За да помогнат на Сърбия искат да използват Косово и за да оправдаят анексирането на Крим и Донбас те злоупотребяват със случая Косово. В Косово имаше геноцид от страна на Сърбия и през пролетта на 1999 г. НАТО се намеси с цел да прекрати този геноцид. Над 12 000 невъоръжени цивилни бяха убити от сръбските военни сили, ръководени от режима на Милошевич, 20 000 жени бяха изнасилени, над 13000 деца - убити и 860 000 албанци от Косово бяха депортирани към Северна Македония, Албания или Черна гора и 80% от населението на Косово през пролетта на 1999 г. са изгонени от домовете си. Освен това 120 000 къщи бяха разрушени, изгорени или силно повредени, така че станаха негодни за ползване. Това, което се случи в Косово беше геноцид и НАТО се намеси. Тогава се обединиха 19 държави, за да спрат геноцида, извършван от Сърбия. Те постигнаха широк консенсус срещу сръбската окупация, апартейд, агресия и геноцид. Следователно унищожението на Косово дойде отдолу и след геноцида. Докато в случая на Крим видях избирателни урни докато организираха един референдум, но тези урни ги изнасяха руските войници. Следователно самоопределянето и демокрацията не идват отгоре, а отдолу. При Косово самоопределянето и демокрацията идват отдолу, от хората, които са избрали своите представители или вземат исторически решения. В случая с Крим и Донбас решението беше взето в Кремъл и избирателните кутии бяха носени от руските войници, така че това няма нищо общо с Косово.

- Много анализатори твърдят, че Балканите са слаба точка и Русия е изключително активна в този регион. Какво мислите за подобни твърдения?

- На Западните Балкани също се води хибридна война. Регионалният център "Спутник" се намира в Белград. В Ниш, Сърбия имат т. нар. Хуманитарен руски център и за съжаление в Сърбия виждаме Лукойл, Газпром, Росатом и Сбербанк, така че Русия е изключително активна в Сърбия. Всички 14 самолети изтребители МиГ-24, с които разполага Сърбия са получени от Беларус и Руската федерация под формата на дарение. И това показва тяхната ориентация. За съжаление Белград винаги са искали парите на ЕС и оръжията на Русия. Искат да продължат в тази посока и това е причината да не налагат никакви санкции на Руската федерация и това ни тревожи, но не ни плаши. Тъй като най-голямата ни граница е със Сърбия, а Сърбия не признава Република Косово, трябва да сме внимателни, бдителни и да следим как се развиват нещата, но се притесняваме, че хибридната война, която прерасна в истинска война в Украйна може да има подобна цел и на Западните Балкани, в Босна и Херцеговина, Черна гора или Косово. Ще видим, надяваме се, че няма да се случи, но не можем да кажем, че сме сигурни и в безопасност. От една страна е Сърбия, а от друга страна - Путин има директна връзка с някои политически лидери на Западните Балкани. Например, Владимир Путин няма нужда да се обажда на Александър Вучич, за да се свърже с Милорад Додик в Босна и Херцеговина. Президентът Путин се обажда на Додик в Република Сръбска в Босна и Херцеговина директно. Следователно има двойна заплаха. От една страна, тесните връзки на Сърбия с Руската федерация и от друга страна има играчи и фактори в шестте от западните Балкани, които са пряко свързани с Москва. Нека ви дам един пример. От общо 250 члена на сръбския парламент 151 са част от приятелската група „Сърбия - Руска федерация". Над 60% от сръбския парламент е част от тази приятелска група. Така че тези връзки са многостранни и твърде дълбоки и поради тази причина следим ситуацията, тъй като заплахата е налице. Косово е страна, която иска да се присъедини към ЕС и НАТО, докато Сърбия по-скоро иска пари от ЕС, а не присъединяване към ЕС и има негативна позиция към НАТО.

- Страхувате ли се от нова война на Балканите?

- Смятам, че е възможна и трябва да бъдем много, много внимателни. Кремъл има интерес войната да се разрасне. Когато автокрацията продължи дълго, тя прераства във война. Автократите обикновено водят войни. Президентът Путин твърде дълго разполага с прекалено много власт, а неговата автокрация е деспотична. Смятам, че той иска да създаде повече проблеми на ЕС и НАТО, тъй като мрази Запада, мрази западните демокрации. И навсякъде, където има уязвими места като спорове, несъгласие, слаби държави смятам, че през следващите седмици, месеци и години той ще се опита да се възползва, но да се надяваме, че това няма да продължи толкова дълго.

- Какво стана с диалога между Прищина и Белград? Оптимист ли сте, че сегашният момент може да е началото на нова ера?

- Предстоят избори в Сърбия след около месец, но в Сърбия винаги има неяснота относно точната дата, на която ще се провеждат изборите, но не и относно резултатите. В Сърбия системата е еднопартийна. В Сърбия не съществува плурализъм и демокрация. „Прозрачност без граници" го нарича „хибриден режим", но в същността си хибриден режим означава автокрация. Не е лесно да имаш успешен диалог с автократори. Ние обаче бяхме много конструктивни, креативни и ангажирани с диалога. Президентът Байдън и Държавният секретар Блинкен ясно заявиха какво споразумение трябва да се постигне, споразумение, което е правно обвързващо и основаващо се на взаимно признаване. Това споразумение, което търсим да постигнем, е споразумение за нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия. Съгласно резолюцията на Общото събрание на ООН от есента на 2010 г. диалогът между Косово и Сърбия е диалог за статута на отношенията, а не за статута на Косово. Статутът на Косово е суверенитет, автономност и това е решено. Международният съд от юли 2010 г. на практика закри правния спор относно легитимността и обосновката на Декларацията за независимост на Република Косово. Всичко което правим сега след консултативно становище на Международния съд, най-висшия в света по тези въпроси, е да влизаме в диалог с цел да нормализираме отношенията си. Предложих на президента на Сърбия няколко неща, но той не прояви разбиране към нито едно от тях. Например, предложих през юни и юли миналата година документи, които съдържат намерение за мир, за липса на агресия между Косово и Сърбия, т.е. изключват нападение, но той ги отхвърли. Също така предложих реципрочност на правата на малцинствата. Да се постигне съгласие малцинствата в Косово да се третират по същия начин, по който се третират и в Сърбия, но той отново отказа. Не е лесно и мисля, че в голяма степен той все още живее в миналото. Той беше министър на информацията на Милошевич и така и не се дистанцира ясно от режима на Милошевич. Напротив, той активно участва в отричането на кръвопролитията и престъпленията, извършени от сръбската полиция и армия в Косово през 1998 и 1999 г. Непризнаването на Косово от Сърбия от една страна и непризнаването на престъпленията, които сръбската държава извърши срещу хората в Косово от друга страна не са много различни неща.

- Г-н министър-председател, по време на Конференцията по сигурността в Мюнхен преди няколко седмици, имахте среща с българския си колега, г-н Петков. Какви са впечатленията Ви от този разговор?

- Срещата с министър-председател Петков мина много добре. Това беше първата ни среща и останах с отлични впечатления относно неговата почтеност и компетентност. С нетърпение очаквам да укрепим двустранните отношения между Косово и България. Можем да засилим търговията помежду си, икономическите инвестиции, както и културното си сътрудничество, но същевременно бихме могли да обединим усилията си в борбата срещу организираната престъпност и корупцията на Балканския полуостров. Мафията на Балканите е много добре интегрирана отвъд границите и поради тази причина е необходимо по-тясно сътрудничество между държавите ни за гарантиране върховенството на закона. Използвам случая за да поздравя Вашите зрители и българския народ по случай националния празник 3 март - Освобождението на България и бих искал да благодаря на България, че призна независимостта на Косово и за подкрепата, която ни оказвате във всяка международна организация. Надявам се да разширим и укрепим нашето двустранно сътрудничество.

- Кое е най-същественото в двустранното ни сътрудничество - икономика, туризъм, как мислите?

- Смятам, че икономиката е най-важна, както и корупцията. Тоест заедно трябва да работим за повече инвестиции и търговия, но същевременно трябва да спрем целия нелегален трафик и корупцията, тъй като, както каза президентът на САЩ, Джо Байдън, корупцията и престъпленията са заплаха за националната сигурност. Следователно, не само в името на справедливостта, но и в името на сигурността трябва да обединим усилията си в борбата с всякаква престъпност и корупция.