Излъга ли Западът Съветския съюз, че НАТО "няма да се придвижи и сантиметър на изток"? Това поне твърди официалната руска доктрина още от 2014 година, когато Русия анексира Крим. Към това твърдение Путин се придържа и до днес и оправдава така нахлуването в Украйна, въпреки че през 1997 година Москва се съгласява на натовското разширяване - писмено, чрез Основополагащия акт за взаимни отношения, сътрудничество и сигурност между НАТО и Руската федерация.

"Наскоро публикувани архивни документи на германското министерство на външните работи сочат, че тогавашното правителство на канцлера Хелмут Кол най-малкото е било склонно да преговаря за забавяне на разширяването на НАТО на изток. Тогава всъщност се водят преговори за обединението на Германия и двата въпроса са тясно свързани", каза пред БНР проф. Кристина Шпор, историк, преподавател в Лондонското училище по икономика и политически науки, автор на книгата "Политическите промени: новият световен ред след 1989 година".

"Последните разархивирани документи се отнасят до събитията през 1991 и следващите няколко години. Но първите разговори за разширяването на НАТО след политическите промени се водят през 1990 година през призмата на основния тогава въпрос: бъдещето на обединена Германия. Важно е да се отбележи, че всякакво решение по този въпрос подлежи на одобрението на четирите победителки във Втората световна война. Към онзи момент двете части на разделена Германия членуват в две различни военни организации. Германската демократична република е част от Варшавския договор, а Западна Германия - от НАТО. В същото време, заради двете световни войни, започнати от германците, всички се страхуват от силна и обединена Германия в сърцето на Европа", разказва тя.

"Но тя вече е част от ЕС и НАТО, а принадлежността на новата германска държава към двата западни съюза се възприема като гаранция за сигурността както на източноевропейците, така и на Западна Европа. Така се стигна до компромисното решение, което е в интерес и на Михаил Горбачов - Германия да бъде под контрола на западните сили, победителки във Втората световна война. Освен това Германия плаща за обединението си 100 милиарда марки на Москва", казва проф. Шпор.

"Договорът за обединението на Германия се нарича "Две плюс четири” - две Германии и четири държави победителки във Втората световна война. Подписан е през 1990 година в Москва. Неговите седем страници слагат край 40-годишното следвоенно разделение на Германия. Един от най-спорните моменти в преговорите преди подписването на договора е какво се случва на територията на бившата ГДР? В него се крие разковничето и от него започват спекулациите около разширяването на НАТО. Москва първоначално пледира за неутрален статут на обединена Германия, правителствата в Бон и Вашингтон са против. В крайна сметка Горбачов отстъпва", казва проф. Кристина Шпор.

"В договора, наречен "Две плюс четири", е записано, че НАТО няма да разполага ядрени оръжия и няма трайно да разполага чужди войски на територията на бившата ГДР. А военни учения и маневри могат да се провеждат едва след изтеглянето на съветските войски от Източна Германия през 1994 година. В този смисъл територията на бившата ГДР до ден днешен е със специален статут. Всичко това всъщност е част от преговорите, които се водят тогава. Именно тогава Джеймс Бейкър изрича прословутата фраза, че НАТО няма да се разширява "нито сантиметър на изток". Но няма и дума за натовска военна инфраструктура. И в писмен вид не е фиксирано нищо по този въпрос", добавя историкът.

"В началото на 1990 година се обсъждат няколко различни сценария, но решението в крайна сметка идва с договора "Две плюс четири" за обединението на Германия и компромисите, които прави Западът спрямо Москва. Така се създава прецедентът - с обединението на Германия Варшавският договор се обезсмисля, а НАТО придобива нов смисъл за Източна Европа. Към този момент в Полша, Чехословакия, Унгария и останалите източноевропейски държави комунистическият режим вече е паднал и тези страни бяха тръгнали по пътя на демокрацията и пазарната икономика. А това предизвиква у Москва "тревога, страх от изолация и разочарование от неблагодарните бивши съюзници в социалистическия лагер", пише в депешите на западногерманските дипломати в източноевропейските столици", допълва проф. Шпор.

"Интересно става през 1991-92 година, когато престава да съществува Съветският съюз. Балтийските републики връщат независимостта си, а бившите сателитни държави като България се отварят за Запада. Да не забравяме, че по това време в Югославия вече се води война, първата след края на Втората световна. Самото разпадане на Съветския съюз, макар и мирно, също тревожи европейците заради очакваната нестабилност там. Публикуваните в началото на месеца архивни документи на германското външно министерство съдържат протоколи от разговори на тогавашния западногермански външен министър Ханс-Дитрих Геншер с представители на съюзниците от НАТО. Между март и октомври 1991 година Геншер многократно изразява сдържаност по отношение на приемането на източноевропейците в Алианса. В протоколите четем: "Първоначално бившите държави от Варшавския договор преследваха намерението да се присъединят към НАТО. В поверителни разговори ги отказахме". А в последствие се създава заместващия Северноатлантически съвет за сътрудничество.

"Към този момент тогавашният канцлер Хелмут Кол е силно скептичен, че Алиансът трябва да се разшири на изток, защото неговият фокус са обединението на Германия и европейската интеграция чрез Маастрихтския договор. Той смята, че е по-добре източноевропейските държави първо да влязат в ЕС, а след това в НАТО. Но нестабилността в Европа, особено заради разклатената Русия, оказва значителен натиск върху Алианса. След обединението до 1994 година, когато съветските войски трябва да се изтеглят от бившата ГДР, голяма Германия е плаха, защото трябва да успокои съседите си, да се погрижи за напредъка на ЕС и същевременно да гарантира сигурността си заради войната в Югославия и нестабилността в Русия. Така че искам да подчертая: няма обещание за неразширяване на НАТО, а германците от спирачка бързо се превръщат в катализатор на първата вълна на разширяване. За Германия основната цел беше изтеглянето на 380 хиляди руски войници от бившата ГДР. Това също е причина правителството да не провокира Москва преди Червената армия да е напуснала окончателно страната", обяснява професор Шпор.