Без лидер движението на Фетхуллах Гюлен ще бъде окончателно маргинализирано, прогнозира международният анализатор Мариян Карагьозов, бивш кореспондент на БНР в Турция.

"След 1980 г., след военния преврат в Турция, е обявена т.нар. идеология на турски-ислямския синтез, която се стреми да преодолее различията между левица и десница в страната чрез инжектиране на национализъм и ислямизъм. От това се заражда мощта на движението на Гюлен, което продължава и през 90-те години. ... Това беше движение, което в научната литература се нарича параполитическа организация, която никога не се е явявала на избори и винаги е искала да има влияние върху политиката чрез влиянието си в бюрокрацията, в съдебната система, в полицията. След изчистването ѝ от бюрокрацията и от съдебната система тя до голяма степен загуби своето влияние", обясни той.

Първоначално Гюлен беше съюзник на настоящия президент Реджеп Тайип Ердоган, но впоследствие в отношенията им настъпи разрив. След опита за преврат в Турция през юли 2016 г. правителството обвини Гюлен и привържениците му в организиране на преврата, а движението на проповедника беше определено от турските власти като "Фетхуллахистка терористична организация" (ФЕТО). Десетки хиляди турци бяха арестувани по обвинения за връзки с гюленисткото движение.

Мариян Карагьозов подчерта, че движението на Гюлен е било "изкоренено като фактор в политическия и обществен живот на Турция" след опита за преврат срещу президента Реджеп Ердоган:

"Опитът за преврат беше една от причините за допълнително обтягане на напрежението между Турция и западните страни. Турското ръководство смяташе, че западните страни не са били достатъчно категорични в осъждането на опита за преврат и насилствено сваляне на властта".

По думите му много преди да бъде обявена за забранена и терористична организация в Турция, движението на Гюлен е било забранено първо в Русия - "поради връзките с американските специални служби и дейността на движението в Централна Азия".