Джордж Фридман, анализ за „Геополитикал фючърс”

През уикенда украинският президент Володимир Зеленски обяви, че е заменил министъра си на отбраната с нов човек - това не е изненадващо, като се има предвид изтощението, което министърът трябва да е преживял след руската инвазия (а и преди това). Дори и така, този ход е свързан не толкова със загрижеността, която Зеленски изпитваше към своя министър на отбраната, колкото с факта, че Украйна е достигнала критичен етап във войната.

Всъщност той е толкова критичен, че група висши американски генерали се срещна с украински генерали на границата с Полша. Срещата се проведе там, за да се потвърди твърдението, че силите на САЩ не участват във военните действия в самата Украйна, което е едновременно вярно и невярно. Силите на САЩ не са в Украйна, но логистичната подкрепа и стратегическите съвети са щедри. В съчетание със смяната на министъра на отбраната, посланието, което САЩ предадоха, беше, че украинската стратегия ще се провали и трябва да се приеме нова стратегия. Очевидно Зеленски се вслуша.

Стратегията на Украйна

беше блестяща, особено в ранните етапи на войната. Вместо да се опитва да блокира руското напредване с концентрирани сили, които Русия би могла да унищожи сравнително лесно, Украйна разпредели силите си на малки части, всяка от които разполагаше с висока степен на самостоятелност. Смисълът беше да се съсредоточи върху тактическото ниво, а не да създаде единни, интегрирани и централно командвани сили.

Това обрече на провал първоначалното нахлуване на Русия. Масирани сили, които се сблъскват с много по-малки части и бавно ги атакуват, правят невъзможно за Русия да унищожи украинската армия толкова бързо, колкото е възнамерявала. Познанията на армията и познаването на терена, на който се сражаваше, позволиха на малки екипи да открият и да се сражават с руските сили, а след това да изчезнат като фантоми.

Надеждата беше, че обезкуражената Москва просто ще преосмисли действията си. Това не се случи - вместо това руската армия прекара една година в опити да превземе градове, вместо да унищожи украинската армия. Колкото и несигурна да беше стратегията, тя използваше силните страни на Русия - масираните войски и артилерията. Допълнително предимство е, че на теория трябваше да се смаже морала на украинците. Но като се има предвид начинът, по който Групата "Вагнер" водеше войната, покоряването на градовете отне твърде много време и каквито и психологически ефекти да бяха възможни, те бързо се разсеяха.

След като Вагнер е отстранен, контролът е поверен на руския генерален щаб, който е разработил доста логична, макар и не особено изобретателна стратегия. Връщайки се към предишната си стратегия, Русия струпва сили, за да принуди украинската армия да се бие и /теоретично/ да загуби. Москва вече знае до каква степен Украйна ще се бие и разбира същността на украинската стратегия. Поради това възможностите за руска победа са до известна степен по-големи.

Американските генерали смятат, че могат да видят нещата по-ясно. За тях времето за дифузна отбрана срещу масирани руски сили е отминало.

Украинската армия вече е окървавена, екипирана и опитна,

снабдена с оръжия, които са подходящи за следващата фаза на войната. САЩ очевидно смятат, че ако Украйна не промени стратегията си, тя ще бъде победена. Вашингтон се застъпва за концентриране на силите в един или два мощни удара, които да послужат като ефективна сила. Като се има предвид, че има достъп до артилерия, безпилотни летателни апарати и отлично разузнаване, както и закалени в битка бойци, е дошъл моментът да се прекъсне руското настъпление, да се пробият всички пробойни и да се застраши руската логистика.

Струва ми се, че в този ход има незначителен, но очевиден елемент на отчаяние. Украйна не е победена и въпреки че и двете страни са уморени, едната защитава родината си и това може да ѝ даде предимство. Напомням за войната във Виетнам, където имаше елемент на обучение на виетнамците да се бият като американците - т.е. концентрация и маневриране. Но виетнамците не бяха толкова склонни да се бият, колкото явно са украинците.

Нямам представа какъв е бил тонът на срещата на границата. Трудно е да се повярва, но американците не винаги се противопоставят на другите. По-вероятно е да не е имало нужда да бъдат инструктирани, за да знаят как да се държат. Във всеки случай, при минимални познания за ситуацията на място, мисля, че е необходима промяна в подхода към воденето на войната. И предполагам, че новият украински министър на отбраната също смята така./БГНЕС