Президентът на Русия Владимир Путин е четвъртият държавен лидер, за когото Международният наказателен съд издава заповед за арест в рамките на мандата му. Той бе обвинен за депортирането на хиляди украински деца в Русия. Освен него „елитната“ компания включва

трима африкански лидери 

Първият е президентът на Судан Омар ал Башир,– неговата заповед за арест е издадена през 2008 г.  Той е обвинен в организиране на геноцид във връзка с конфликта в Дарфур. Въпреки повдигнатото срещу него обвинение той управлява още 11 години.
Свален е от власт през 2019 г. след военен преврат. През същата година е арестуван, но така и не е предаден на международното правосъдие.

Вторият казус е с либийския автократ Моамар Кадафи. Съдът в Хага издава заповед за ареста му през 2011 г. – заради многобройни престъпления срещу човечеството. Той също не стига до съдебната зала – убит е по време на въстанието срещу неговата диктатура.

Трети в списъка е президентът на Кот д’Ивоар Лоран Гбагбо, обвинен в престъпления срещу човечеството в опит да съхрани властта си след изборна загуба. Заповедта за ареста му е издадена от Международния наказателен съд през 2011 г. – скоро след това е арестуван, но през 2019 г. е оправдан.

До съдебната зала в Хага стига и бившият президент на Югославия Слободан Милошевич, но той става обект на международното правосъдие след като вече не е действащ лидер. Милошевич умира в затвора преди края на процеса и съдът не успява да произнесе присъдата срещу него.

Руският диктатор Владимир Путин е първият, който е

обвинен за депортирането на деца

като част от политиката му за заличване на украинската нация.  

Той може да бъде арестуван на територията на всяка от 123-те страни, ратифицирали Римската конвенция, с която е учреден Международният наказателен съд. Шансовете Путин да бъде изправен пред магистратите в Хага обаче са практически нулеви докато той е на власт. Ситуацията може да се промени ако противоборствата в руския елит доведат до падане на режима и новите управляващи изберат пътя на нормализиране на отношенията със Запада.

Дори Владимир Путин да не понесе съдебна отговорност, заповедта за ареста му го делегитимира като възможен партньор на демократичните страни. Той вече няма място на нито един форум в свободния свят. Единственото поле за международни контакти за него остават страните с диктаторски и автократични режими.