Хазем Сагие*

 Думата "колониализъм" вече не се отнася за  конкретно място в света, както Русия. В случая става дума за колониализъм в неговия най-груб и примитивен смисъл: забранено е на една страна да бъде съсед на Русия и в същото време свободна. Съседът на Русия, за да бъде в безопасност, трябва 

да се откаже от суверенитета си и да остави важните решения на Москва, 

а не на националния парламент, ако има такъв. Следователно е забранено въпросната държава да бъде съсед на Русия, да живее в демокрлация и  да уважава и действа според волята на своя народ.

 Бързо правим преглед на условията в съседните държави и в какво се е развило положението им поради прилагането от Русия на принципа „близките роднини първи правят това“. На западните граници на Русия, т.е. границите на паниката от демокрацията, са три държави, простиращи се от Грузия на юг до Беларус на север, а между е тях Украйна. 

В Грузия (4 милиона души), войната започна през 2008 г. Тя даде старт на „европейските войни“ през 21-в век. Претекстът е експулсирането на четирима руснаци, обвинени в шпионаж в полза на страната си. Москва също се възползва от сепаратистки движения в Абхазия и Южна Осетия, за да затегне винтовете на авторитета и решението на Грузия. Но истинската причина за конфликта и войната е, че президентът Михаил Саакашвили, избиран за два мандата (2004-2013), нетърпеливо искаше 

да се присъедини към НАТО

 Това е забранено за грузинците. Дори и сега една пета от страната им все още е окупирана. 

 Украйна (45 милиона), срещу нея започна война през 2014 г. Претекстът бе да се определи окончателният статут на Крим и части от Донбас, всички от които са международно признати за украинска територия. Руснаците анексираха Крим със сила и след това, чрез руското малцинство, отделиха Донбас от Украйна. Истинската причина за войната беше отговорът на украинската революция, която свали от власт промосковския диктатор Виктор Янукович, който се оказа бежанец в Русия. По-голямата част от населението на Украйна, чрез своите избрани представители, желае да се присъедини към НАТО. Десетки хиляди руски войници наскоро бяха струпани на границата с Украйна, което може да доведе до една от най-големите кризи в нашия свят днес. 

 Беларус (10 милиона), стана свидетел на народно въстание през 2020 г. срещу „избирането“ на Александър Лукашенко за президент за шести път. Лукашенко беше офицер от съветската гранична охрана и той гордо се нарича „последният диктатор в Европа“. Половината от света, включително всички демократични държави, не признават неговото президентство, а някои от тях налагат санкции на страната заради фалшифициране на изборите. Сред страните, които признават режима са: Русия, Китай, Иран, Сирия, Куба и Венецуела. Преди въстанието отношенията на Лукашенко с Владимир Путин се влошиха, защото първият се стремеше да отдаде „по-голямо уважение“ на втория. Въстанието пренареди отношенията и премахна нечистотиите и мръсотията: грижата на Лукашенко стана оцеляването, а не уважението, докато цената му за Путин стана много по-малка. Москва побърза да го спаси финансово и военно: войските бяха струпани на общата граница и руските работници замениха стачкуващите работници. Чувствителността на западните граници не отменя чувствителността на другите граници: наскоро, на юг от Източна Русия, Казахстан (20 милиона), най-голямата страна в Централна Азия, бе залята от бунтове и протести. Въстанието е предизвикано от високите цени на горивата, но бързо се политизира и силно повдига въпроса за властта и тиранията. Това е така, защото нейният де факто владетел Нурсултан Назарбаев преди това се е преместил от ръководството на комунистическата партия в съветската епоха към оглавяването на правителството след независимостта през 1990 г. През 2019 г. той постави на преден план своята марионетка Касим-Жомарт Токаев, който, щом въстанието се изправи срещу него, помоли Русия и Беларус да изпратят своите войници, за да „възстановят“ стабилността. В тази ситуация мъдростта на Путин бе как да подкрепи тиранията и да попречи на хората да се освобождават и да вземат свои собствени решения. Това е разширяването на дистанцията, която разделя тези страни от демокрацията и прогреса. Що се отнася до причината, това е манията по сигурността и страхът от хроничната обсада, които царската и комунистическата епоха познават преди да бъде възкресена с Путин. 
Тримата си поставят задачи, за които страната им няма действителните условия и основи, а резултатът е някаква лудост и грандоманство, които задължават другите да не напредват или да западат. 

Путин ни изненадва отново и отново, когато защитава всяко руско минало и всяка руска епоха, независимо дали е капиталистическа или комунистическа. Това, което е важно в крайна сметка, е продължението на това уравнение: сила без подкрепа и безгранична слабост на другите. Така беше Русия, когато „подкрепи арабите“ в съветската епоха срещу Израел, така е и днес, в ерата на Путин, когато ги убива в Сирия и когато дели някои работни места с Израел. Все пак остава изненадващо липсата на арабска чувствителност към Русия и постоянната готовност да я смятаме за верен приятел. Това е удивление, което може да бъде разсеяно само чрез превръщането на враждебността към Америка и Запада в религия и инвестирането на арабските военни режими и режими за сигурност в тази фалшива религия, за които тя също е от голяма полза.

*Хазем Сагие e ливански анализатор, един от най-добрите в арабския свят. Коментарът е публикуван във в-к „Ал ашарк Ал аусат“ –Лпндон.