Икономическият растеж в еврозоната се забави до 0,2% през първото тримесечие спрямо предходното, а инфлацията остана рекордно висока през април на фона на пандемията и войната в Украйна, съобщи Евростат.

От октомври до декември ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) е достигнал 0,3% за 19-те държави, споделящи единната валута.

За Европейския съюз като цяло БВП е нараснал с 0,4% през първото тримесечие след 0,5% през последните три месеца на 2021 г., според предварителните оценки на европейската статистическа служба.

След три тримесечия на положителни стойности, темпът на растеж през годината все пак остана със силна възходяща тенденция: В сравнение с първото тримесечие на 2021 г. растежът се е увеличил с 5 % за еврозоната и с 5,2 % за ЕС.

Сред големите държави Испания и Германия отбелязаха ръст на икономиките си, съответно, с 0,3 % и 0,2 % през първите три месеца на годината на тримесечна база - число, което е далеч по-малко от предварително прогнозираното. Франция отбеляза стагнация (0%), а Италия спадна (-0,2%).

Повишаването на цените води до нестабилност

Икономиката е особено затруднена от повишаването на потребителските цени, особено в енергийния сектор, което е свързано с войната в Украйна. По данни на Евростат през април инфлацията в еврозоната остава на рекордно високо равнище от 7,5% за една година.

Тези данни са най-високите, регистрирани от европейската статистическа служба, откакто показателят е публикуван за първи път през януари 1997 г. От ноември насам инфлацията чупи нов рекорд всеки месец.

През април, както и през предходните месеци, най-висок темп на нарастване бе отчетен при цените на енергията (38%). Това увеличение обаче леко се забави в сравнение с март, когато достигна 44%.

Въпреки това нарастването на цените в други сектори се ускорява. При хранителните продукти (включително алкохол и тютюн) то достигна 6,4% след 5% през март. В промишлеността то нарасна до 3,8% (+0,4 пункта спрямо март). Същата тенденция се наблюдава и при услугите - 3,3% (+0,6 пункта).

Високата инфлация се отразява на политиката и икономиката на държавите членки, тъй като правителствата отпускат парични помощи за засегнатите домакинства.

Германия премахва таксата за подкрепа на възобновяемата енергия от сметките за електричество, което спестява на четиричленно семейство около 300 евро годишно. Индустриалният синдикат IG Metall в страната предлага 8,2% годишно увеличение за стоманопроизводителите в страната, които започват преговори за заплатите.

Свиване не може да бъде изключено

В началото на април централната банка на Испания заяви, че икономиката все още не се е възстановила до нивата отпреди пандемията, а войната в Украйна само влоши положението.

Въпреки че може да се очаква незначителен ръст, според анализатори не може да се изключи свиване, а Испания може би ще трябва да изчака до 2024 г., за да усети първите сериозни признаци на възстановяване.

"Влиянието на конфликта ще бъде концентрирано през второто тримесечие според нашия централен сценарий, който не включва ескалация", заяви главният икономист на Bank of Spain Анхел Гавилан.

Според Гавилан инфлацията, която през март достигна 9,8% на годишна база, ще се задържи около 10% до лятото, когато би трябвало да започне да намалява.

За цялата 2022 г. инфлацията би трябвало да достигне 7,5% - два пъти повече от предишната прогноза на банката за 3,7%, преди постепенно да спадне до 1,6% до 2024 г., смята той.

Междувременно опасенията от още по-високи цени на отоплението, електроенергията и горивата за автомобили са един от факторите, които възпират европейските правителства да решат да спрат вноса на енергия от Русия като част от санкциите заради инвазията на Кремъл в Украйна, коментира Евронюз.

Инфлацията оказва също така неприятен натиск върху Европейската централна банка да разгледа възможността за повишаване на лихвените проценти през следващите месеци.

По-високите лихвени проценти с цел потушаване на инфлацията биха могли да натежат и на възстановяването, което беше разклатено от енергийната криза, войната и последните огнища на COVID-19.

Въпреки това президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви по-рано през април, че банката ще повиши лихвените проценти "известно време след" приключването на усилията за стимулиране на пандемията по-късно тази година.

Банката се придържа към постепенен подход, заяви Лагард, като добави, че опитът със стимулиращите покупки е показал, че "гъвкавостта ни служи добре". /БГНЕС