Мария Голубева, Center for European Policy Analysis

Молдова и Грузия, кандидатки за членство в ЕС, които имат обща граница с Русия, в момента са подложени на хибридни атаки, целящи да подкопаят и в крайна сметка да унищожат плановете на блока за разширяване на изток.

Бидзина Иванишвили, милиардер, бивш министър-председател и основател на управляващата партия „Грузинска мечта“, нарече ЕС и САЩ „глобална партия на войната“ на митинг, организиран от правителството на 29 април. Това беше изключително открита атака срещу блока от страна на човека, който на практика ръководи управляващата партия и чиято страна получи статут на кандидат за членство едва през декември.

Речта, произнесена пред аудитория от държавни служители беше откровена в ангажимента си към репресиите срещу противниците на възкресения от „Грузинска мечта“ закон за т.нар. външно влияние. Законодателството е познато и като „руския закон“.

Това е лошо предзнаменование не само за организациите на гражданското общество, които са обект на посегателства заради своята независимост и критики към управляващата партия, но и за интеграцията на Грузия в ЕС и НАТО.

Отхвърлен от широки обществени протести миналата година, руският закон беше върнат през април, половин година преди общите избори, насрочени за 20 октомври.

Присъединяването към ЕС и придържането към неговите основни ценности вероятно вече не е сред целите на „Грузинска мечта“. Затова свидетелства фактът, че правителството е готово да възроди „закона за чуждото влияние месеци преди решението на Европейската комисия дали да препоръча започването на преговори за присъединяване.

Правителството се ангажира да уважи подкрепата на грузинския народ за по-тясна интеграция с Европа, но обещанието беше размито в изявленията на партийния елит, включително на друг бивш министър-председател - Иракли Гарибашвили, който заяви, че Грузия не е готова за повече Европа.

Намесите дойдоха след повече от две седмици на огромни протести на групи на гражданското общество и други противници на предложения закон, потушени с водни оръдия, сълзотворен газ и полицейска бруталност.

Перспективите за демокрацията и европейската интеграция

на Грузия ще зависят от упоритостта на силно активизираното и независимо гражданско общество в страната, което е и основната цел на опитите на правителството за потискане съгласно новия закон.

Парламентарната опозиция е сравнително слаба, а гласовитите неправителствени организации (НПО) и независимите медии се разглеждат и третират като основни конкуренти на управляващата партия в битката за влияние върху населението.

Влиянието им е силно недолюбвано не само от правителството на „Грузинска мечта“, но и от откровено проруски десни групи.

Грузия не е единствена, която се сблъсква с нарастващите усилия за блокиране на по-тясното ѝ сближаване със Запада. Има и опити на руски пълномощници да отклонят Молдова от избрания от нея път на интеграция в ЕС.

Проевропейският президент на страната Мая Санду ще се кандидатира за преизбиране на 20 октомври, което прави годината решаваща за отношенията на страната със Запада. Рейтингът на Санду е подкопан от икономическите трудности и предизвикателствата пред реформирането на обеднялата страна, която едва сега се отърси от зависимостта си от руската енергия.

Чрез провеждането на референдум за членството в ЕС заедно с президентските избори Санду и нейната партия се надяват да активизират проевропейския електорат да дойде до урните. Това може да помогне за увеличаване на шансовете за преизбирането ѝ или поне да насочи страната към интеграция в ЕС.

Преди референдума няма да липсват предизвикателства, както ясно показаха първите залпове на руската държавна пропагандна машина. Сепаратистките лидери на Приднестровието, част от Молдова под руски военен контрол, също ще бъдат причина за безпокойство, особено ако молдовското правителство изпълни плановете си да намали вноса на енергия от самопровъзгласилата се република.

Населението на Грузия и Молдова ясно изрази подкрепата си за присъединяване към Европа и ако едната или двете страни бъдат отклонени от пътя към интеграция, Кремъл ще постигне голяма победа.

Украйна не е единственото място, където бъдещето на демократична Европа се намира на кръстопът, и ЕС ще трябва да направи всичко възможно, за да подкрепи демократичните сили в Грузия и Молдова, като даде възможност на техните гласове - както и на гласовете на мнозинството от населението - да бъдат решаващи и да надделеят над щедро финансираните тъмни кампании на Русия срещу тях.

Резултатът е от значение преди всичко за тях, но също така и за Европа, която се бори да запази източната си съседка като район, в който ценностите на демокрацията и правата на човека надделяват над диктатурата и империализма./БГНЕС