Съдът на ЕС: Българското МВР събира безразборно отпечатъци и ДНК

Системното събиране на ДНК и отпечатъци при извършване на полицейска регистрация, както се прави в България, е недопустимо и нарушава европейските директиви. Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по запитване от закрития вече спецсъд, съобщи "Лекс", цитиран от "Сега".

Законът за МВР казва, че полицейските органи извършват полицейска регистрация на хората, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. За целите на регистрацията се вземат данните от личната карта, човекът се снима, снемат му се отпечатъци и се изземат образци за ДНК профил. При отказ за дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил полицейският орган иска разрешение от съда. И ако го получи, тези действия се извършват принудително.

"Директива 2016/680 не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели, и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице", пише в решението на СЕС.

Този проблем беше поставен пред СЕС от закрития вече Специализиран наказателен съд. Съдия Иво Хинов отправи запитването заради жена с обвинение за данъчни престъпления, на която не е ясно защо е необходимо да се взема ДНК. В тази връзка СЕС посочва, че биометричните и генетичните данни са чувствителна информация и следва да има по-строги условия за законосъобразност на обработването им. "В този контекст национално законодателство, което предвижда системно събиране на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, по принцип е в противоречие с това изискване", заявява Съдът на ЕС.

Върховният административен съд (ВАС) вече атакува като противоконституционни разпоредбите в Закона за МВР за задължителната полицейска регистрация. Към това становище се присъедини и главният прокурор Иван Гешев, който смята, че правилата, по които се извършва полицейската регистрация, противоречат на Конституцията, погазват правото на лична неприкосновеност и правото на защита и предвиждат формален и непълноценен съдебен контрол.

На практика в момента дори и със съдебно разрешение няма как да бъде направена полицейска регистрация, ако някой откаже. Последният публично известен пример е с бизнесмена Пламен Бобоков. През 2013 г. някогашният вътрешен министър Цветан Цветанов също отказа да бъде регистриран, когато бе обвиняем по няколко дела. От полицията му съставиха акт за неизпълнение на разпореждане, който той обжалва и съдът го отмени. Разпоредбите, на които Цветанов отказа да се подчини, твърдейки, че нарушават Конституцията, бяха подписани от самия него в качеството му на министър. Покрай скандала с отказа на Цветанов да бъде вписан в масивите на МВР стана ясно, че там липсват и други обвиняеми - Сергей Станишев, Емилия Масларова, Раиф Мустафа, Николай Цонев, Валери Цветанов, Волен Сидеров, Фидел Беев и др. И досега не е ясно дали МВР прилага наредбата за всички, или има привилегировани обвиняеми, които не влизат в регистрите му. /БГНЕС