Днес сръбските граждани ще бъдат попитани: „Подкрепяте ли акта на промяна на Конституцията на Република Сърбия?“ Дадени са две ясни опции - те ще могат да ограждат "да" или "не".

Гражданите ще могат да гласуват на националния референдум в над 8000 избирателни секции дали са за изменение на най-висшия нормативен акт, който се отнася изключително до съдебната власт. Най-важните новости са промяната в начина на избор на съдии и прокурори - те вече няма да се избират от парламента, а от висшите съдебен и прокурорски съвет. Членовете на тези органи също ще бъдат избирани по новата процедура.

Ако предложената поправка на Конституцията получи подкрепата на мнозинството от гражданите, следващата стъпка е приемането на съпътстващи закони. За да бъде успешен референдумът, в него вече не трябва да са участвали 50% от имащите право на глас, в съответствие с решение от 2006 г.

Референдумът е предварително условие за реформите в процеса на евроинтеграция. Те трябва да осигурят независимост на съдебната система, което е едно от условията за реформата в областта на върховенството на правото, които забавиха Сърбия в досегашния преговорен процес по пътя към европейската интеграция.

Владан Петров, професор в Юридическия факултет в Белград, смята, че това е важно за гражданите, защото ще им гарантира нови съдии, които ще бъдат избирани по новата система, съдии, които ще бъдат максимално „имунизирани” от влияние на всякаква политика.

Министърът на правосъдието Мая Попович призова гражданите да подкрепят конституционните промени на предстоящия референдум, като по този начин укрепят върховенството на закона, независимостта на съдебната власт и на прокуратурата.

Според нея, промените са насочени към създаване на по-добра система за предлагане, прехвърляне и прекратяване на съдебната и прокурорската функция, по-голяма независимост на съдии и прокурори като се изключи участието на политици.

Критики към референдума сред професионалната и политическа общественост

Тези и други промени бяха критикувани от част от професионалната и политическа общественост през последните седмици - от една страна, че на съдиите и прокурорите ще бъдат дадени твърде много правомощия, а от друга, че промените са недостатъчни, за да отдалечат съдебната система от влияние. Критикува се и липсата на време за по-широк обществен дебат.

Професорът от Юридическия факултет Зоран Томич коментира: „Силните и нелегитимни политически влияния няма да бъдат доминирани от парламентарните канали, а в бъдеще преди всичко от отделните съдебни и прокурорски канали, както и пристрастни, партийни съдии и прокурори, подобни на тях“.

До момента гражданите в Сърбия показват слаб интерес от участие в референдума. Някои от политическите сили във властта като Тома Фила от Социалистическата партия (СП), се противопоставиха на конституционните промени, а опозиционните партии не са единни по въпроса дали да отидат на референдум.

Според Партията за свобода и справедливост (ССП) на Драган Джилас, референдум няма и не трябва да се участва, а заместник-председателят на Демократическата партия (ДС) Драгана Ракич каза, че това е вот срещу козметичните промени в Конституцията и че единственото нещо, което не устройва властите, е да не се гласува на този референдум. Против промените в Конституцията е и Народната партия на Вук Йеремич, която призова гражданите да решат по съвест дали ще участват в референдума.

Социалдемократическата партия на Борис Тадич, Гражданският демократичен форум и Нова партия призоваха гражданите да участват в референдума и да гласуват с „не” на поставения в допитването въпрос.

Доминираща позиция - промените са крачка напред

Доминиращата позиция на експертите обаче е, че промените са важна стъпка към подобряване на позицията на съдиите и прокурорите. Те обаче не са сигурни дали е достатъчно.

Омер Хаджиомерович, пенсиониран съдия от Апелативния съд, посочва, че съдебната власт трябва да ограничи изпълнителната и законодателната власт.

„Всичко постигнато, този напредък спрямо предишната Конституция, е вследствие на натиск на местната и професионалната общественост, международната общност, принудени от изпълнителната и законодателната власт да направят някои отстъпки и да се откажат от част от властта си. Затова го приветствам“, каза той.

Според думите му обаче предстои много дълъг път до извоюване на независима съдебна система, но това във всички случаи е напредък.

Спор за провеждане на референдума сред сърбите в Косово

Министър-председателят на Косово Албин Курти и върховният представител на ЕС Жозеп Борел влязоха в конфликт по повод провеждането на референдума сред сръбската общност в Косово.

Борел поиска от Косово да разреши събирането на гласове на своя територия под надзора на ОССЕ, както се е случвало при различни референдуми и избори в миналото.

Курти потвърди, че гражданите с двойно гражданство могат да гласуват по пощата или чрез бюрото за връзка в Прищина. Той обаче даде да се разбере, че Сърбия не може да проведе референдум в самото Косово.

"Референдум на суверенната територия на друга държава не е практика, приета от която и да е демократична държава", написа Курти в Twitter, цитиран от БГНЕС