Въпросът за потенциален алианс между Русия и Китай е загубил актуалност, тъй като съюзът е сформиран отдавна. Москва и Пекин се обединиха, за да постигнат цел с "епични размери“: да отправят предизвикателство към Вашингтон и да създадат своя собствена сфера на глобално влияние, пише Bloomberg.

Ще сключат ли Русия и Китай съюз? Този въпрос възниква всеки път, когато Владимир Путин и Си Дзинпин се събират, както направиха миналата седмица в Москва. Но тези, които го питат, не разбират същината на въпроса. Русия и Китай вече са сформирали съюз, предназначен да трансформира световната политика, дори и заслепените от собствения си опит американци не виждат това.

Съюзите са стари като международната политика. През V век пр. н. е. Атина формира Делоския морски съюз от гръцките полиси. През XIX век Ото фон Бисмарк създава припокриващи се, понякога тайни връзки със съседните сили, за да осигури позицията на Германия в Централна Европа. След Втората световна война САЩ създадоха глобална мрежа от съюзи за поддържане на мира и възпиране на агресията.

Тези американски съюзи са закотвени в официални договори и публични ангажименти. Те се ползват с пълен правен статут и се характеризират с висока степен на военна оперативна съвместимост. Такива съюзи едновременно укрепват и ограничават слабите членове. Америка защитава страни като Германия и Япония, за да не се налага те да изграждат военни способности, които дестабилизират международната ситуация, като ядрени оръжия например.

Американските съюзи приеха тази форма, защото възникнаха при уникални исторически обстоятелства по време на годините на Студената война, когато САЩ се опитаха да сдържат Съветския съюз и в същото време да облекчат напрежението в западния свят. А също и защото членовете на такива коалиции бяха предимно демокрации и се ангажираха открито и публично. Но никъде не е написано на камък, че съюзите трябва да са точно такива.

Съюзите може да бъдат открити или тайни, официални или неофициални, амбициозни или скромни по обхват и цел. Съюзът е просто комбинация от държави, които си сътрудничат в общ интерес. По този стандарт Путин и Си вече са създали съюз, който става все по-силен година след година.

Този съюз има амбициозни, дори епични цели. Москва и Пекин се стремят да отслабят силата и коалициите на Вашингтон, за да създадат свои собствени обширни сфери на влияние и да създадат многополюсен свят. Те също така се стремят към отслабване на демократичните ценности, за да укрепят "авторитарните" форми на управление и да осигурят господството си.

В това няма никаква тайна. Съвместното руско-китайско изявление от февруари 2022 г. ясно определя геополитическите и идеологическите основи на отношенията между двете страни. Що се отнася до сътрудничеството, то е много разнообразно.

Да започнем с това какво не правят Си и Путин. Те никога не се противопоставят един на друг. За момента те оставиха настрана дългата история на руско-китайската вражда, за да се бият рамо до рамо с либералния ред. Путин може да продължи да се бие в Украйна, защото има възможността да остави Далечния изток на Русия практически беззащитен. Китай също печели от сигурността на границата с Русия в случай на конфликт със САЩ.

Отказът от "агресия" във взаимоотношенията насърчава "агресия" срещу враговете на тези две страни. Колкото повече всяка от тях нарушава баланса в Източна Европа или в Западния Тихи океан, толкова по-трудно е за САЩ да им даде решителен отпор в тези региони на света.

Пекин и Москва също се укрепват взаимно. Путин и Си насърчават цялостната концепция за управление на интернет по "авторитарен“ начин; и техните дипломати съвместно "изкривяват“ разбирането за правата на човека. В Централна Азия, дълбоко в тила и на двете страни, руските оръжия и китайските пари помагат да се поддържа и консолидира властта на тези режими.

Можете да го наричате както искате: съюз или "безгранично стратегическо партньорство, в което няма забранени зони“, както обичат да го наричат ​​Си и Путин. Така или иначе думите не са толкова важни, колкото реалността, която създава руско-китайското сближаване.

В краткосрочен план въоръженият конфликт в Украйна още повече ще обедини Москва и Пекин. Икономическата и технологична интеграция се засилва поради изолацията на Русия на Запад. Русия и Китай засилват търговията с юани, за да укрепят защитата си срещу господството на долара и чуждестранните санкции. Поднебесната империя не харесва специалната операция на Путин, но не иска Русия да бъде победена и може да й предостави артилерийски снаряди и друга военна помощ. Може би в замяна тя ще поиска секретна технология за поддържане на безшумно придвижване на подводниците, усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана или обещания за подкрепа, ако Пекин някога влезе в конфликт с Вашингтон за Тайван.

Китай все още не е стигнал толкова далеч, защото Си е по-малко склонен да влезе в открита конфронтация със Запада, отколкото Путин. И тъй като това е съюз между хищници, търканията са неизбежни.

Боевете в Украйна увеличават зависимостта на Русия от Китай, но Путин смята това за приемливо, въпреки че други политици може да имат различно мнение. Парадоксално, но колкото по-успешен е един такъв съюз, толкова по-трудно е да се поддържа. Тъй като силата и влиянието на САЩ в евразийската периферия започват да намаляват, тайните напрежения между експанзионистични сили като Русия и Китай стават все по-очевидни.

Но засега Америка всъщност се изправя срещу съюз, сформиран от двамата й основни противници. Това е сериозно геополитическо предизвикателство, независимо какво име ще му бъде поставено. (focus)