Алексис Папачелас, „Катимерини”

Дипломацията е маратон, който никога не свършва. Ето защо е съвсем безсмислено да се празнува или оплаква резултатът от един дипломатически кръг, защото това е просто поредният такъв.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган реши да изиграе игра на покер в Мадрид. Той свари Запада в момент, в който той има нужда от него заради войната в Украйна, и упражни целия възможен натиск. Какво си осигури той? На първо място, среща с президента на САЩ Джо Байдън. Той наистина искаше тази среща по вътрешнополитически причини, но и за да балансира впечатленията от неотдавнашната реч на гръцкия министър-председател в Конгреса на САЩ. Във Вашингтон привържениците на теорията "Не трябва да губим Турция" спечелиха рунд, като включиха термина "стратегически съюзник" в съответното съобщение за пресата.

Американският президент също така обеща да подкрепи искането за модернизиране на турските F-16. Разбира се, Байдън обърна внимание на Ердоган, че искането трябва да бъде одобрено от Конгреса, което никак не е сигурно. По време на разговорите им той също така обясни, че всяко турско действие, което би предизвикало нестабилност в Егейско море, би затруднило още повече придвижването на турското искане.

Следователно турският лидер

получи това, което искаше

за своята вътрешнополитическа аудитория: срещата и зелената светлина за F-16. На практика обаче предстои да видим дали след няколко месеца това обещание ще бъде изпълнено. Както съобщава кореспондентът на Kathimerini във Вашингтон Лена Аргири, в Конгреса вече сериозно се обмисля да се добавят някои условия за одобряване на турското искане относно използването на F-16 за прелитания или други агресивни действия срещу Гърция. Битката ще бъде трудна и безрезултатна.

Впечатляващо е това, което Финландия и Швеция се съгласиха да дадат в замяна на одобрението на членството на Турция в НАТО. Въпреки че и двете страни са с дългогодишни традиции в защитата на човешките права, те се съгласиха да променят законодателството си по отношение на кюрдите и да отменят оръжейното ембарго за Турция. Но и те могат да променят позициите си и затова Анкара държи оръжието на евентуално ново вето през следващата година. Швеция и Финландия са политически и институционално зрели държави. Следователно никой не може да предвиди дали ангажиментите към Турция ще бъдат приети безпроблемно във вътрешнополитически план, тъй като реакции вече има.

Решаващият въпрос е какви изводи си е направил Ердоган от Мадрид. Положителният сценарий сочи, че той би трябвало да е доволен от тези - предимно политически - ползи, които си е осигурил, и ще запази спокойствие по отношение на Гърция и Кипър до изборите. Лошият сценарий показва, че той е останал с впечатлението, че е стратегически необходим на Запада и че може да прави каквото си поиска на ниска цена. Времето ще покаже кой от двата сценария ще се реализира.
-