Свят

Ще погребе ли Антонио Гутериш ООН през 2020?

15:45, 12 Януари, 2020

Антонио Гутериш

За дебелата котка Тонио организацията е само бизнес

Ричард Малки

Светът постигна истински прогрес да застане лице в лице с толкова нелицеприятни истини, крити и замаскирани от десетилетия.
Движението Me/too, педофилските скандали и случаите на сексуално насилие бяха широко коментирани в пресата и националните съдилища, дори Католическата църква направи усилия да се отвори за тези чувствителни проблеми под натиска на общественото мнение, което доказва съществуването на всеобщо движение към

изчистването на Авгиевите обори

Националните и международни институции са сериозно ангажирани в тези свои усилия. Всички, с изключение на една – ООН. В Ню Йорк, за ръководената от дебелата котка Тонио организация, както обикновено това е само бизнес. Тишина по всички горещи проблеми и дежурните изпразнени от съдържания изявления по най-важните от тях.
От фикцията до прогнозата – 2020 ще бъде годината, в която корумпираната ООН или ще се промени, или ще изчезне. Правителствата, неправителствените организации, пресата, гражданите и нормалните хора трябва да се мобилизират и изградят наново една обновена световна организация. Такава, от каквато светът наистина има нужда. Уважаваща националния суверенитет, която изповядва мира и диалога, така щото хората да могат да й се доверят и да разчитат на нея. Белязана от вдъхновението на предците ни, положили основите на ООН с идеализъм и надежда.

Онази организация, която се роди в края на Втората световна война, вече не е така жизнеспособна в сегашното си състояние. Разрушавана от стагнацията по време на Студената война, корупцията и некадърно ръководство на своите лидери, в този си вид твърде малко може да направи по отношение на целите, които са залегнали с основополагащия документ – Хартата на ООН, която е подписана на 26 юли 1945 г., в Сан Франциско, в заключителния етап на Международната конференция на Организацията на обединените нации.
Кой би могъл да оспори дори днес целите, написани още в преамбюла на документа, като „ да спасим на всяка цена поколенията от бича на войната, да утвърждаваме вярата в фундаменталните човешки права, равенството в правата на мъжа и жената, на малките и големи нации, да създаваме условия, в които справедливостта и задълженията, произтичащи от документи и други източници на международното право, да бъдат съхранени, да стимулираме обществения прогрес и по-високия стандарт на живот, както и по-голяма свобода.
И докато държавите членки на организацията се съгласиха „да спазват толерантността и живеят заедно в мир помежду си като добри съседи, да обединяват усилията, за да бъдат запазени мира и сигурността, да гарантират, приемайки принципите и зачитайки институционалните норми, че нямат да използват армията в името на общия интерес, че ще използват международните инструменти за промотирането на икономическия и социален просперитет на всички хора“, в крайна сметка същите тези страни членки без особени усилия позволиха

упадъка и провала на ООН

Какво биха помислили основателите на ООН, събрали се в Сан Франциско и представляващи около 51 държави, за последвалите резултати от дейността на тяхното „творение“ през тези 75 години на съществуване:
- че дори съмишлениците на ООН поставят под въпрос нейната ефективност и релевантност, защото в повече от много важните случаи няма като цяло никакви последствия за това, че се нарушават резолюции на Съвета за сигурност;
- че когато ООН се опитва да предоставя хуманитарна подкрепа, тя напълно е изместена от неправителствени организации, чиято компетентност и всеотдайност силно контрастират на бюрократична неефективност и прекомерна предпазливост на ООН;
- че от началото на гражданската война в Сомалия през 1988 до падането на режима на Сиад Баре през януари 1991, ООН пропусна поне три пъти възможността да предотврати огромни човешки трагедии;
- че ООН се оказа неспособна и дори улесни в някакъв смисъл извършването на масови убийства, като случая в Серебреница, където сръбски военни извършиха най-голямото масово убийство на европейския континент след Втората световна война и след всичко това, което се случи, Серебреница беше обявена от ООН за „безопасна зона“ и дори беше защитавана от 400 въоръжени датски миротворци, силите на ООН не направиха нищо, за да предотвратят клането;
- че в Дарфур срещу коренното население бе извършено най-масовото убийство в историята на региона, като бяха убити 300 000 цивилни лица, но ООН нито веднъж не предприе някакви действия срещу това;
- че в Шри Ланка през 2009 г., когато бяха убити десетки хиляди хора, ООН отново не направи нищо, за да защити населението. Служителите на ООН дори се страхуваха да оповестяват за извършеното масово убийства, висшите лидери на ООН не се намесиха, а 15-членният Съвет за сигурност не даде „ясни“ заповеди в защита на цивилните граждани.
- че ООН подпомогна работници от Непал, които бяха идентифицирани като източник на заразната холера, която причини смъртта на 10 000 хаитяни и разболя стотици хиляди хора. Въпреки това ООН поиска дипломатически имунитет за своя персонал и отказа да предостави обезщетение за нанесените изключително сериозните щети.
Друг пример за крещяща корупция е скандалът около програмата „Петрол срещу храни“, която беше белязана от ширещи се корупционни практики и злоупотреби. Всъщност докато тя съществуваше, програмата бе атакувана с обвинения, че част от печалбата е била отклонявана за сметка на служители в ООН.
Нищо от посоченото по-горе обаче не е съизмеримо със

скандалите за сексуално насилие и експлоатация на деца от страна на миротворците от ООН

в ситуации на въоръжен конфликт. Това беше и ще остане едно от най-отвратителните, гадни и отблъскващи прегрешения в дейността на ООН в световен мащаб. Бяха събрани достатъчно доказателства, че пристигането на мироопазващи войски е свързано с бързото нарастване на изнасилванията на деца и принудителната проституция.
Е, какво биха си помислили предците, създали ООН, за всичко това?

Факт е, че ООН предостави – вероятно в някои случаи против волята - спорадична подкрепа на геноцида и дори на тероризма, че организацията се занимава единствено със стратегическите интереси и политическите мотиви на постоянните членове в нея, особено по отношение на т.нар. хуманитарни мисии, ярък пример за което е защитата на богатите на петрол държави през 1991 г., за сметка на неадекватната защита на африканците, на обезсърчаването на бедната на ресурси Руанда през 1997 година. Заради силата на ветото също така бяха възпрепятствани вземането на ефективни мерки за спиране на войната в Сирия и убийството на около 380 000 цивилни граждани.
Освен това факт е, че в западния свят има малко организации, които биха могли да оцелеят с обвиненията за лошо управление, скандали и корупция, които са пропили Организацията на обединените нации. Следователно през 2020 г. държавите-членки трябва да вземат радикални решения, така че да изкоренят корупцията и лошото управление, или в противен случай ще тласнат сериозно ООН към нейната бавна, но сигурна гибел.

Превод: Faktor.bg

Антонио Гутериш, ООН

Последвайте Faktor.bg в google news бутон