Президентските избори в Северна Македония изправят на втори тур досегашния държавен глава Стево Пендаровски от СДСМ срещу Гордана Силяновска-Давкова от ВМРО-ДПМНЕ.

Изборите ще се проведат на 8 май, успоредно с парламентарния вот.

На първи тур (24 април) Силяновска спечели с голяма преднина срещу Пендаровски - 363 085 на 180 499 гласа. Явиха се общо седем кандидати. Избирателната активност беше 48,3%, т.е. гласуваха 828 402 души от общо 1 814 317 граждани с право на глас.

Двамата кандидати се изправят един срещу друг на този етап за втори път. Пендаровски надви опонента си на балотаж през 2019 г.

За президент ще бъде избран кандидатът, получил мнозинството от гласовете, при условие, че избирателната активност е минимум 40%. В противен случай цялата избирателна процедура се повтаря.

***

Стево Пендаровски е роден на 3 април 1963 г. в Скопие. Той е дългогодишен политик от Социалдемократическия съюз на Македония /СДСМ/.

Завършва през 1987 г. Юридическия факултет и Факултета по политически науки към столичния Университет "Свети Кирил и Методий", а магистърска и докторска степени получава в Института за социологически и политико-правни изследвания. През 2001 г. влиза в кабинета на президента Борис Трайковски (ВМРО-ДПМНЕ) като съветник.

В предизборната кампания Пендаровски неколкократно използва антибългарска реторика, въпреки че посочи необходимостта от отваряне на Конституцията и вписване на българите в Преамбюла.

„По този начин ще бъде вписано едно малко българско малцинство“ в основния закон, каза той. Президентът твърдеше през последния месец, че македонското малцинство в България е било „малтретирано“. По думите му София е искала „македонците да влезнат в ЕС като българи“.

В интервю за Канал 5, Пендаровски заяви, че „вписването на българите в конституцията на РСМ е опит да бъде спасен образа на България“, след като ЕС е отхвърлил другите български искания.

На предизборните събития и срещи с граждани държавният глава посочи, че РСМ се е сблъсквала с две блокади по пътя към ЕС – „външната от България и вътрешната от ВМРО-ДПМНЕ“. Президентът се застъпи за оставането на Северна Македония в сръбския проект-инициативата „Отворени Балкани“.

Пендаровски подкрепя идеята, че македонският държавен глава трябва да разполага с правомощията за налагане на абсолютно вето.

Политикът се кандидатира за президент за първи път на изборите през 2014 г., когато загуби срещу опонента му от ВМРО-ДПМНЕ Георге Иванов. През 2019 г. отново се включи в президентската надпревара и победи на балотаж Гордана Силяновска-Давкова. На втория тур Пендаровски събра 436 212 гласа, или 51,66%.

Преподавал е в Американския колеж в Скопие, където води курсове по Международна сигурност, Международни отношения, Въведение в политиката, Глобализация, Геополитика, Външна политика на САЩ, Външна политика и политика на сигурност на ЕС и Малките държави в световната политика.

В периода 1998-2001 г. е ръководител на Дирекцията за анализи и изследвания в Министерството на вътрешните работи и говорител на министерството.

От 2001 до 2004 г. е съветник по националната сигурност на президента на Република Македония. От 2004 до 2005 г. е председател на Държавната избирателна комисия. От 2005 до 2009 г. е съветник по външната политика на президента на Република Македония. От 2016 до 2017 г. е член на парламента на Република Македония. От ноември 2017 г. Пендаровски е назначен за национален координатор за НАТО.

***

Гордана Силяновска-Давкова през годините е върл противник на Преспанското споразумение между Македония и Гърция, с което беше решен спора за името на Република Македония, а Атина подкрепи Скопие за НАТО и ЕС.

Силяновска е твърдо против Договора за приятелство с България от 2017 г. Тя се обяви срещу закона за разширяване употребата на албанския език през 2018 г. В рамките на тазгодишната предизборна кампания кандидатът твърдо следваше антибългарската политическа линия.

Силяновска заяви на предизборно събитие, че "Преамбюлът на Конституцията не е телефонен указател, за да включваме всичките ни съседи в него“. В друг случай тя включи Библията и Корана в антибългарската кампания, като призова за промяна на Преговорната рамка с ЕС. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски неведнъж повтори, че конституционните промени са "български диктат" – теза, която Силяновска подкрепя напълно.

Силяновска е родена на 11 май 1953 година в Охрид, тогавашна Югославия. През 1973 година завършва средното си образование в столицата Скопие. През 1978 година завършва Юридическия факултет на Скопския университет, а през 1993 г. защитава докторска степен по право в Любляна. Кариерата на кандидата за държавен глава в македонските институции е богата. От 1990 до 1992 година е членка на конституционната комисия в македонския парламент. Силяновска е член на Венецианската комисия от 2008 до 2016 година. В периода 1992-1994 е министър без ресор в първия кабинет на Бранко Цървенковски - член на Председателството на Съюза на комунистите в Македония от 1990 г., известен със своите антибългарски възгледи.

В периода 2015-2016 г. Северна Македония е обхваната от масови протести срещу режима на Груевски (ВМРО-ДПМНЕ), след като става ясно, че десетки хиляди граждани са подслушвани от службите. В същото време опозицията е обект на десетки дела-шамари от страна на овладяната съдебна система. През 2016 г., по нареждане на министър-председателя, Гордана Силяновска участва в изготвянето на скандалния закон на амнистия на всички представители на ВМРО-ДПМНЕ, анонсиран от президента Георге Иванов. Законът е оттеглен след нови масови протести.

Кандидатката за президент е обвинявана за редица мащабни корупционни сделки през годините.

След построяването на търговския център Мавровка в Скопие през 90-те години, Силяновска успява да стане собственик на 10 бизнес обекта в него с професорска заплата.

През 2011 синът на Силяновска, Павле Давков е назначен в Управителния съвет на хидросистема "Злетовица" за срок от 6 години. Това става с одобрението на режима на тогавашния премиер Никола Груевски и неговия подпис. В предприятието се извършва едно от най-мащабните престъпления в историята на страната на цена от 70 000 000 евро. Държавата получава японски заем в размер на 70 000 000 евро за изграждането на проекта, но вместо чуждестранен изпълнител, по нареждане на Груевски, Управителният съвет дава парите на фирмата “Силекс Неметали“, собственост на депутата Любисав Иванов с псевдоним Дзинго (най-известният привърженик на режима на Слободан Милошевич, който до последно поддържаше близки връзки с Белград). По-късно японците се оттеглят от проекта и над 100 000 граждани в Източна Македония остават без чиста питейна вода. /БГНЕС