От началото на намесата си в Сирия през септември 2015 г. Русия не само се стреми да задържи на власт на най-верния си арабски съюзник, сирийският президент Башар Асад. Тя също иска да си възвърне регионалното и глобалното влияние, което загуби след падането на Съветския съюз, пише за Financial Times Джордж Сорос, основател и председател на Soros Fund Management и на фондация „Отворено общество”. 

Владимир Путин се стреми да използва сътресенията в Близкия изток, за да заличи международните норми и напредъка на международното хуманитарно право, постигнати след Втората световна война. Всъщност предизвикването на хуманитарната катастрофа, превърнала почти 6 милиона сирийци в бежанци, не бе страничен ефект от стратегията на руския президент в Сирия. Това беше една от основните му цели. 

Вярвам, че Асад е най-варварският владетел, който светът е виждал след Йосиф Сталин. Когато неговият собствен народ се надигна срещу него, той разработи военна стратегия, предназначена да нанесе възможно най-голяма вреда на цивилните му противници. Той нарочно се целеше в болници, училища и детски градини, опитвайки се да убие или осакати оказващите помощ. Той използва отровни газове и химически атаки в хода на конфликта, оставил повече от половин милион загинали. Междувременно Путин му осигури въздушната сила, без която Асад нямаше да може да изпълни стратегията си.

През май 2019 г. Русия бомбардира четири болници за 12 часа, както бе документирано от разследване на New York Times. На 26 февруари тази година пък, според ООН, 10 училища бяха взети на прицел в рамките на един ден, включително детски градини. Местните здравни служители твърдят, че откакто сирийският режим и неговият руски съюзник започнаха кампанията за контрол над провинция Идлиб през април 2019 г., поне 49 медицински заведения са били мишени на удари. Друго разследване сочи, че броят може да е достигнал 60. 

Русия също така атакува най-малко 14 лагера с вътрешно разселени лица по време на битката за Идлиб. През последните седмици атаките срещу лагери в близост до турската граница се умножиха, като изтласкаха стотици хиляди хора в посока към Турция. Това паникьоса Анкара, като я накара да насърчи бежанците, които вече са на нейна територия, да се насочат към Европа. Това от своя страна предизвика бежанска криза на турската граница с Гърция. 

Сирийското гражданско общество и международните правозащитни групи неколкократно са изтъквали това систематично атакуване на цивилни и основна гражданска инфраструктура. Но без резултат. 

Тъй като Русия е постоянен член на Съвета за сигурност, тя използва ветото си многократно - 14 пъти от началото на войната в Сирия - за да блокира усилията за отчетност. Това включва ветото, заедно с Китай, върху резолюция, подкрепена от 65 страни и останалата част от Съвета за сигурност, която щеше да отнесе военните престъпления, извършени в Сирия, към Международния наказателен съд. 

Единственото правителство, което изправи военни сили в защита на цивилните, блокирани в Идлиб от Асад и неговия руски съюзник, е Турция. Въздушните удари на руски самолети (Москва отрича ролята им) убиха 34 турски войници в края на миналия месец. 

Но Турция не се осмели да атакува пряко Русия, защото руските военновъздушни сили са по-силни от турските. Русия разполага с ядрени оръжия, а Турция не. Турция вместо това реши да отмъсти на силите на Асад, използвайки военни дронове. Ето как на Путин му се разминаха безнаказано убийствата. 

През 2014 г. призовах Европа да се събуди за заплахата, която Русия представлява за нейните стратегически интереси, макар и в различен контекст и география. Русия нахлу в Украйна, знаейки, че Европа ще се стреми да избегне конфронтация с Москва. 

Това, което се случва в Идлиб сега, обаче следва същия модел: Европа избягва конфронтация с Русия относно нейната политика в Сирия, когато всъщност трябва да се изправи срещу нея. Като се съсредоточава върху бежанската криза, която Русия създаде, Европа се захваща със симптома, а не с причината. 

Европа, която има за цел да ограничи притока на бежанци, трябва да признае, че Турция вече е поела основната тежест по настаняването на милионите сирийци, изселени от тяхната страна. Турция вече приютява 3,5 милиона сирийски бежанци на своя територия. Тя не може да поеме допълнителния милион, който Асад и Путин тласкат към границите й. 

Европа не бива да забравя и начина, по който Турция може да се отнася със собствения си народ - вижте безразсъдната сила, която тя използва срещу кюрдите. Но поне по отношение на Сирия, Турция заслужава подкрепата на Европа. 

Ето защо Европа трябва да се стреми да засили преговорната позиция на турския президент Реджеп Ердоган спрямо Путин в опита му да постигне прекратяване на огъня, което да осигури "безопасна зона" в Идлиб за сирийските бежанци. Надявам се, че това също ще постави военните престъпления на Путин в центъра на европейския разговор. 

Източник Инвестор.бг