Всички ваксини срещу Ковид, които се поставят на хората в света, споделят една съществена характеристика: те са създадени да предпазват хората от първоначалната форма на вируса, открита в Ухан преди повече от две години. Днешният вирус обаче, изобщо не е същият.

SARS-CoV-2 се развива, като всеки следващ щам е резистентен към антителата, изградени от първоначалната ваксина. ИРНК ваксините, които се поставят, имат 90 до 95 процента ефикасност срещу тежки последици при заразяване с първоначалния вирус. При определени ваксини, обаче – например Moderna, дори и две дози не помагат срещу тежко заболяване, след като защитата й спада на 87 процента спрямо появилия се по-късно вариант Делта. Доказателствата за заразяване с Омикрон в Южна Африка показват, че две дози от препарата на Pfizer и BioNTech създават само 33 процента антитела. Ваксините все още са изключително ефективни за предотвратяване на сериозно заболяване и хоспитализация. Но тази низходяща тенденция на антителата принуждава производителите да търсят нови варианти за разработката на ваксини.

И въпреки това нито един от тези по-нови варианти дори не се е доближил до подаване на документи за разрешение за ползване.

Какво ги задържа? Експертите обясняват редица причини, включително това, че вирусът развива нови мутации по-бързо, отколкото производителите на ваксини могат да реагират.

От първоначалния дизайн през клиничните тестове и масовото производство, са необходими четири до шест месеца, за да се генерират нови партиди за новите щамове на вируса, казва Дан Барух, директор на Центъра за вирусология и изследване на ваксините в Beth Israel Deaconess Medical Center в Бостън. Опитът показва, че нови варианти могат да се появят и да се разпространят и за по-кратки срокове. „Бета вариантът дойде и си отиде след два месеца“, казва Барух, който си сътрудничи с производителя на ваксини Johnson & Johnson. „Веднага след като ваксините за щамът Бета бяха налични, в света вече нямаше заразени с този щам“. По същия начин вълната с Делта достигна своя връх по-рано от очакваното, а Омикрон, който замени Делта, вече намалява в Южна Африка, след като беше открит там за първи път миналия ноември.

Без кристална топка и предпазливи да инвестират твърде много в защита срещу варианти, които скоро може да изчезнат, производителите на ваксини не бързат с новите версии. В публични изявления Pfizer заяви, че може да достави базирана на Omicron ваксина до март 2022 г., „ако е необходимо“. Но компанията не се е ангажирала да започне необходимите мащабни изпитания за ефективност. Настоящата серия с две дози и бустер, подчертаха служители на Pfizer, все още са най-добрият начин за предотвратяване на разпространението на Ковид.

Пол Офит, педиатър и директор на Центъра за обучение по ваксини в Детската болница във Филаделфия, казва, че докато настоящите ваксини и бустери предпазват от тежко заболяване, нови версии за новите щамове не са необходими. Според него подобни формулировки трябва да се разглежда само ако голям брой ваксинирани хора, които са заразени с варианта, се хоспитализират с Ковид. Според проучване около 2 процента от хората, заразени със SARS-CoV-2, в момента се хоспитализират в световен мащаб, а процентът нараства до около 9 за хората над 60-годишна възраст. „Ако тези цифри скочат до, да речем, 15 или 20 процента, тогава говорим за ваксина, която не работи добре“, казва Офит. „До момента не съм виждал доказателства, които да предполагат, че трябва да преминем към нова, по-специфична ваксина за Омикрон“.

Не всички обаче споделят това мнение. Ралф Барик, вирусолог от Университета на Северна Каролина, предупреждава, че с нарастващия имунитет на населението вследствие преболедуване и ваксинация, Омикрон е силно притиснат да мутира в нови щамове. Той вероятно ще бъде „гръбнакът“ за новите варианти, казва вирусологът. /БГНЕС