Тоби Фогел: Отдавна битува измамно спокойствие, че мирът на Западните Балкани е вързан в кърпа

"Напрежението и несигурността на Западните Балкани са достигнали невиждано от десетилетия ниво", констатира в статия в списание "Форин афеърс" тази седмица политологът Тоби Фогел, журналист и анализатор, базиран в Брюксел.

"Етническият национализъм продължава да дестабилизира региона. Етнократите манипулират хората, като дърпат струните на най-големите им страхове. Това важи с пълна сила за Босна и Херцеговина, която, заедно с Косово, няма изгледи скоро да получи статут на кандидат членка на Европейския съюз или НАТО. Две държави, в които се водиха последните войни в Европа през 20-и век, а сега се очертава да бъдат най-малко на фронтовата линия в новата студена война на Запада с Русия", коментира той.

"В Босна за дестабилизацията допринася най-много лидерът на местните сърби Милорад Додик, но също и националистическият лидер на босненските хървати Драган Чович, който вижда заплаха за мира възможността най-многочислената група в Босна - бошняците - да избира хърватските представители във федералната власт и настоява за още по-раздробено разделение на Босна.

Зад Додик стои Белград, а зад Чович - Загреб. И Сърбия, и Хърватия имат зловредно влияние в Босна, но за опасното подхлъзване на страната към бездната най-голяма вина носят международните фактори, включително ЕС и САЩ", твърди Тоби Фогел.

"Твърде отдавна битува измамно спокойствие, че мирът на Западните Балкани е вързан в кърпа. И че е много малка опасността от избухване на организирано насилие в Босна или в Косово. Смята се, че няма неотложна нужда проблемите там да бъдат преодолени и че процесът на присъединяване на страните от региона към Европейския съюз ще осигури мимоходом необходимите им реформи.

В този смисъл обаче ми се струва интересен фактът, че една от най-напредналите към Европа страни - Сърбия - от няколко години преживява драматично връщане към авторитаризма. Докато страната, която е най-назад с евроинтеграцията - Косово - е шампион по демократизация. Ето ви недвусмислено доказателство, че реформите няма да се случват автоматично само защото Европейският съюз се разширява", смята експертът.

"Разбира се, освен това Европейският съюз и страните членки не бива да продължават да използват процеса на разширяване за вътрешнополитически цели. Имам предвид президента Макрон, който първи блокира Албания и Северна Македония, и България, която спира съседката си. Има и още такива примери през годините. Колкото и основателни да са аргументите на тези страни, би било добре те да вземат предвид и събитията в Европа, особено в Украйна, и да оставят настрана двустранните си проблеми", заяви Фогел.