Само преди няколко дни за сръбски посланик в Русия бе определен Момчило Бабич. Този човек през 90-те години на миналия век бе в най-тясното приятелско обкръжение на Слободан Милошевич, който преди 20 години бе изправен пред Международния трибунал за военните престъпления в Хага.

Дългогодишният сръбски президент, който властваше в родината си неограничено, бе обвинен в извършване на военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството.

Обвиненият, чиято политика доведе до войни и разпад на многонационалната югославска държава, оспорваше легитимността на Международния трибунал. За него той бе "незаконен". Много преди присъдата Милошевич почина в килията си от сърдечен удар след като прекара там 4 г.

От събарянето му от власт през 2000-на година по време на т.нар. Октомврийска революция в Сърбия проби нова надежда, след дълги години на авторитарно управление и войни в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово. Първият демократично избран премиер Зоран Джинджич, който следва в Германия и имаше отлични връзки със Запада, бе ключов елемент за реформите и за разбиването на стария елит, който бе свързан с Милошевич. Но неговата програма бе брутално прекъсната през 2003-та година, когато бе убит от върхушката на паравоенните специални полицейски части "Червени барети". Убиецът бе осъден на 40 г. затвор, но неотдавна отново намери място по първите страници на вестниците: събра подписи в петиция, която иска неговото предсрочно освобождаване.

Опитът да бъдат реабилитирани убийците на Джинджич и верният последовател на Милошевич намират добро място в днешния политически пейзаж в Сърбия. Старата идея на Милошевич всички сърби да живеят в една държава доведе до войни и разрушения, защото нейната цел "Велика Сърбия" трябваше да бъде постигната чрез войни. От миналата година тази националистическа програма получи нова публичност под девиза "Сръбски свят". Под този девиз Белград трябва да се грижи за всички свой сънародници в съседните държави и те да не бъдат мачкани. Това е и "оправданието" за намесата на Белград в БиХ, Косово, Черна гора и Хърватия, защото на всички тези места има голямо сръбско национално малцинство.

И съвсем логично е да се възхвалява идеята на Милошевич, защото и днес старата върхушка взима решенията в тази страна. Начело е всемогъщият президент Александър Вучич, който по времето на Милошевич работи като пропагандна станция за босненските сърби, а от 1998 до 2000-та година бе министър на информацията. Неговото име още от тогава се свързва със заглушаването, както на домашните така и на чуждите медии. Днес отново се прилагат старите рецепти. Медиите са в услуга на Вучич по всяко време когато той пожелае. За изпълнението на тази хватка отговоря медийният олигарх Желко Митрович, за когото Милошевич е герой. Неговата телевизия "Пинк" се превърна на практика в лична президентска телевизия.

Наследникът на Милошевич в Сръбската социалистическа партия Ивица Дачич бе министър на външните работи, премиер, а днес е председател на парламента. Милорад Вучелич, водещ кадър на Милошевич и генерален директор от 1992 до 1995 г. на държавната пропагандна телевизия РТС, днес ръководи влиятелния таблоид "Новости". Всички тези медии, както навремето така и днес с безброй публикации "доказват как сърбите от столетия са потискани от съседните народи и страдат от чуждото зло".

При тази ситуация, не остава нищо друго освен държавата да се подмазва на осъдените военни престъпници, каквито са ген. Владимир Лазаревич или пък Драган Василевич /Капитан Драган/!

А за напълно унищожената опозиция и водещите критици не остава нищо друго освен да спорят около въпроса дали "сегашното управление е като онова от 90-те години или пък е още по-лошо от 1990-та".

*Анализ на германския журналист Томас Брей е публикуван в БГНЕС. В продължение на дълги години той бе кореспондент от Балканите - Сърбия, Черна Гора, Хърватия и Босна и Херцеговина.