Натали Точи, директор на италианския мозъчен тръст Istituto Affari Internazionali, коментар за "Форин Полиси"

Изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ през 2016 г. обедини Европа. Столиците на континента все още не се бяха съвзели от решението на британските граждани да напуснат Европейския съюз няколко месеца преди това, а лидерите се опасяваха, че Брекзит ще предизвика ефекта на доминото. Белезите от европейската дългова криза и горчивите разделения по отношение на миграцията бяха все още пресни.

Тръмп разтърси европейците из основи, като им припомни какво представлява техният съюз: демокрация, многостранност и основан на правила ред. След като Вашингтон бе изключен от този ред, тогавашният германски канцлер Ангела Меркел - безспорният лидер на ЕС по това време - се превърна в глас на свободния свят. Европейците знаеха, че не могат да си позволят да бъдат разделени: Тогава континентът им вече беше в пламъци - Русия беше анексирала Крим, а националистическият популизъм се засилваше. Изправени пред ескалиращи заплахи и "изоставени" от Вашингтон, европейците разбраха, че трябва да се справят сами и заедно.

Въпросът, който преследва Европа днес, е дали тя отново ще бъде обединена, ако Тръмп се завърне в Белия дом. Разбира се, Тръмп не е единствената причина, поради която Европа трябва да бъде обединена. Днес Европа и нейното съседство са още по-горещи, отколкото през 2016 г. Самият континент е в състояние на война, а руските официални лица открито заявяват, че имперските им апетити няма да бъдат задоволени с подчиняването на Украйна. На югоизток от Европа войната между Израел и Хамас е на ръба на по-широк конфликт. В обширния африкански регион Сахел европейските сили и Съединените щати са изтласкани, докато Русия засилва хватката си - с всички възможности, които това дава на Кремъл да въздейства върху Европа, не на последно място чрез

"въоръжаване" на миграцията

Обръщайки се по-далеч на изток, Европа вече не храни илюзии, че Китай ще се превърне в отговорен участник в либералния ред. За разлика от 2016 г., ЕС не е толкова доверчив към твърденията на китайския президент Си Дзинпин за отстояване на многостранността. Както показа посещението на Си във Франция, Сърбия и Унгария през май, китайската тактика „разделяй и владей“ е станала достатъчно очевидна, за да я види и най-наивният европеец. В глобален план, докато през 2016 г. се чудехме дали многополюсният свят е съвместим с многостранния и либералния ред, днес е ясно, че последните две са изправени на ръба. Като се имат предвид всички заплахи, пред които е изправена Европа, обединяващият ефект, който Тръмп имаше върху ЕС през 2016 г., сега би трябвало да е експоненциално по-силен.

Това може да се окаже пожелателно мислене. Европейските демокрации са в плен на политически конвулсии, подобни на тези в Съединените щати, а десният национализъм е във възход. Високата инфлация и недостатъчният икономически растеж отново обърнаха вятъра в платната на твърдата десница. Нещо повече, европейските националисти промениха курса си - те вече не се стремят да подражават на катастрофалното излизане на Великобритания, а да променят ЕС отвътре. Те доминират в политиката не само в малък брой източноевропейски държави - като Унгария и Словакия, но дойдоха на власт в Италия и Нидерландия, а по-късно тази година може да спечелят и в Австрия. Те все повече се координират в Брюксел, утвърждават колективната си тежест в делата на Съюза и се опитват да вбият клин в широкото мнозинство от консерватори, социалисти, либерали и зелени, което от десетилетия е начело на европейското единство и интеграция.

Тръмп 2.0 ще излезе на сцената в тази много по-напрегната и разделена Европа. Този път има по-голям контингент от европейски правителства, които гледат в очите на Тръмп - и са съгласни с пренебрежителното му отношение към Брюксел. Тръмп ще има същата възможност като Си да играе на принципа „разделяй и владей“ с Европа.

Разделенията обхващат обширни области на европейската политика. С нарастващата сила на националистите, които вероятно ще се съюзяват с Тръмп, за ЕС ще бъде трудно да постигне съгласие за амбициозни стъпки напред в областта на отбраната, климата, енергетиката, технологиите и разширяването на ЕС, дори когато войната в Украйна и други кризи правят тези политики все по-неотложни.

Жан Моне, един от бащите-основатели на ЕС, предсказа, че съюзът на континента ще се развива чрез кризи. Досега неговата сентенция се оказа вярна, тъй като различните политически и икономически сътресения от 1945 г. насам стимулираха европейците да изградят своя все по-силен съюз. Още един мандат на Тръмп - в съчетание с истинско разкъсване на трансатлантическата връзка във време на нарастващи заплахи за Европа - може да се окаже кризата, която да пречупи гръбнака на ЕС.