Анкара. Гърция е бреме за европейските граждани, пише турският вестник Daily Sabah в материал, на журналиста Яха Бостан, публикуван от агенция "Фокус".

Ако бях германски френски гражданин, бих се запитал колко време трябва да нося гръцкото бреме. Когато държавите-членки губят вярата си в Европейския съюз, Великобритания се готви да го напусне и европейците се съсредоточават върху своите национални интереси, а не върху общи цели, този въпрос ще бъде още по-важен. Всъщност Гърция идва с огромна цена за ЕС - цена, която европейците плащат с данъците си.

Въпреки че Гърция създава нулева добавена стойност за ЕС, тя създава два различни типа проблеми. Икономическите проблеми на страната датират от най-новия й икономическа криза. Между 2010 и 2018 г. Съюзът отпусна 274 милиарда евро, за да подпомогне гръцката икономика, в резултат на което съотношението на дълга към доходите на Гърция нарасна до 180%. След осем години заеми от ЕС и Международния валутен фонд (МВФ) стана ли Атина финансово стабилна?

Фондът смята, че Гърция се нуждае от още пари, само за да поддържа икономиката си. За да бъде ясно, тази оценка предшестваше пандемията COVID-19, която ще засегне силно Гърция поради ограниченията на туризма, където секторът на услугите представлява 80% от икономиката. Според Европейската комисия, равнището на безработица в страната ще се покачи от 17% на 20% през 2020 г., съотношението дълг / доход до 196%, а гръцката икономика ще се свие с приблизително 10%. На обикновен английски език средният гражданин на ЕС ще трябва да плати повече, за да спаси Гърция, която изглежда е неспособна да управлява икономиката си.

И все пак Гърция създава повече от икономически проблеми за ЕС. Проблемите на страната със съседите й затрудняват живота на блока. Ето резюме на конфликта на Гърция с Турция в Източното Средиземноморие.

Въпросът за Кипър е постоянен ключов момент в турско-гръцките отношения в продължение на почти четири десетилетия. През 2004 г. тогавашният генерален секретар на Организацията на обединените нации Кофи Анан успешно посредничи при дипломатическите преговори, което доведе до референдум за обединение.

Въпреки че турската страна подкрепи плана, кипърските гърци наложиха вето върху сделката за разрешаване на кризата. След този референдум ЕС прие кипърските гърци като единствен представител на острова - огромна грешка. По този начин Съюзът стана страна по кипърския спор и беше принуден да поеме политическата му тежест. Част от тази тежест беше произтичащият от това натиск върху отношенията между Турция и ЕС. И Гърция, и кипърските гърци оттогава се опитват да разрешат проблемите си с Турция чрез ЕС. Тази политика задълбочава различните проблеми между Турция и ЕС.

Съвсем наскоро имаше разногласия по отношение на проучването и експлоатацията на енергийните резерви в Източното Средиземноморие. Гърция и кипърските гърци се опитват произволно да разделят Източното Средиземноморие на две части, да изградят изключителни икономически зони за себе си и да намалят морската юрисдикция на Турция до малка зона. Турция отговори на тези опити, като подписа подобно споразумение с турската република Северен Кипър (ТРСК). То беше последвано от споразумение с Либия за разграничаване на морските юрисдикции с искане за изключителна икономическа зона в съответствие с международното право. С други думи, Гърция и кипърските гърци ескалираха ситуация, която би могла да бъде разрешена мирно чрез преговори с Турция, без проблем за ЕС.

Ходът на Турция имаше няколко последствия за организацията. Първо, враждебната политика на Гърция и кипърските гърци дестабилизира Източното Средиземноморие. Второ, тръбопроводът EastMed би трябвало да пренася природен газ от Източното Средиземноморие до Европа. Опитите на Гърция да надделее над Турция обаче доведоха до реакцията на Турция и подкопаха усилията за неговото изграждане.

Днес, в светлината на турско-либийския договор, е необходимо одобрението на Турция за завършване на този проект - което Анкара е малко вероятно да даде поради агресията на кипърски гърци и на Гърция

Не на последно място, Гърция подкрепя Русия и Египет в либийския театър поради непрекъснатите си проблеми с Турция. С други думи, Атина работи за укрепване на влиянието на Москва в регион, който е от решаващо значение за европейската сигурност. За да добавят масло в огъня, гърците подкопават Берлинския мирен процес, като насърчават руските интереси в Либия.

Не трябва ли европейците да започнат да се питат защо се съгласяват с такова поведение?