В Хърватия се провеждат президентски избори. Изходът от тях е труден за предвиждане. Донякъде необичайно, изборите се провеждат само три дни преди Коледа в една твърдо католическа страна.

Първото си председателство в Европейския съюз най-младата страна-членка вероятно ще поеме без избран президент. Според проучванията първите трима претенденти за поста са с почти изравнени резултати. Анализаторите в Хърватия смятат, че победителят ще бъде избран на втори тур на 5 януари, тъй като нито един кандидат няма да получи мнозинството от гласовете на първия кръг от изборите.

За поста президентът Колинда Грабар-Китарович се кандидатира за втори мандат и се изправя срещу бившия ляв премиер Зоран Миланович, националиста Мирослав Шкоро и осем други претенденти.

Запазването на президентството е важно за управляващата консервативна Хърватска демократична общност. Позицията на Грабар-Китарович е разклатена, след като тя направи серия от гафове по време на кампанията. Първата жена президент на Хърватия е известна с флиртуването си с крайната десница, докато се опитва да се представи като човек от народа. Основният й опонент е описвания като популист Зоран Миланович, който е подкрепян от либералната опозиция.

Хърватският президент няма изпълнителни правомощия, затова резултатът от вота има по-скоро символичен характер. Ако победи опозиционен кандидат, това би могло да отслаби консервативното правителство в момент, в който то поема важна функция в ЕС. Правителството наскоро беше изправено пред масови протести в образованието, които подкопаха управляващите.