В Хърватия се провеждат президентски избори. Изходът от тях е труден за предвиждане. Донякъде необичайно, изборите се провеждат само три дни преди Коледа в една твърдо католическа страна.
Първото си председателство в Европейския съюз най-младата страна-членка вероятно ще поеме без избран президент. Според проучванията първите трима претенденти за поста са с почти изравнени резултати. Анализаторите в Хърватия смятат, че победителят ще бъде избран на втори тур на 5 януари, тъй като нито един кандидат няма да получи мнозинството от гласовете на първия кръг от изборите.
За поста президентът Колинда Грабар-Китарович се кандидатира за втори мандат и се изправя срещу бившия ляв премиер Зоран Миланович, националиста Мирослав Шкоро и осем други претенденти.
Запазването на президентството е важно за управляващата консервативна Хърватска демократична общност. Позицията на Грабар-Китарович е разклатена, след като тя направи серия от гафове по време на кампанията. Първата жена президент на Хърватия е известна с флиртуването си с крайната десница, докато се опитва да се представи като човек от народа. Основният й опонент е описвания като популист Зоран Миланович, който е подкрепян от либералната опозиция.
Хърватският президент няма изпълнителни правомощия, затова резултатът от вота има по-скоро символичен характер. Ако победи опозиционен кандидат, това би могло да отслаби консервативното правителство в момент, в който то поема важна функция в ЕС. Правителството наскоро беше изправено пред масови протести в образованието, които подкопаха управляващите.
Фактор
Първото си председателство в Европейския съюз най-младата страна-членка вероятно ще поеме без избран президент. Според проучванията първите трима претенденти за поста са с почти изравнени резултати. Анализаторите в Хърватия смятат, че победителят ще бъде избран на втори тур на 5 януари, тъй като нито един кандидат няма да получи мнозинството от гласовете на първия кръг от изборите.
За поста президентът Колинда Грабар-Китарович се кандидатира за втори мандат и се изправя срещу бившия ляв премиер Зоран Миланович, националиста Мирослав Шкоро и осем други претенденти.
Запазването на президентството е важно за управляващата консервативна Хърватска демократична общност. Позицията на Грабар-Китарович е разклатена, след като тя направи серия от гафове по време на кампанията. Първата жена президент на Хърватия е известна с флиртуването си с крайната десница, докато се опитва да се представи като човек от народа. Основният й опонент е описвания като популист Зоран Миланович, който е подкрепян от либералната опозиция.
Хърватският президент няма изпълнителни правомощия, затова резултатът от вота има по-скоро символичен характер. Ако победи опозиционен кандидат, това би могло да отслаби консервативното правителство в момент, в който то поема важна функция в ЕС. Правителството наскоро беше изправено пред масови протести в образованието, които подкопаха управляващите.
Още от Свят
Изтрещели путинисти настояват Русия да унищожи спътниците на Starlink
Така Starlink все по-отчетливо се превръща в част от технологичното противопоставяне между Русия и Украйна – не само на бойното поле, но и в космоса
Си Дзинпин: Тръмп да внимава с Тайван, САЩ и Иран да се върнат към преговорите
Според китайската страна позицията на Пекин за териториалната цялост и националното обединение е „кристално ясна“
Зеленски изпрати Анкъридж в кошчето: Силната позиция на ВСУ на бойното поле дава възможност да не приемаме ...
По думите му мирният процес остава „сложен“, но пристигането в Киев на американската делегация, водена от специалния представител на президента Доналд Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, е положителен знак