В Хърватия се провеждат президентски избори. Изходът от тях е труден за предвиждане. Донякъде необичайно, изборите се провеждат само три дни преди Коледа в една твърдо католическа страна.
Първото си председателство в Европейския съюз най-младата страна-членка вероятно ще поеме без избран президент. Според проучванията първите трима претенденти за поста са с почти изравнени резултати. Анализаторите в Хърватия смятат, че победителят ще бъде избран на втори тур на 5 януари, тъй като нито един кандидат няма да получи мнозинството от гласовете на първия кръг от изборите.
За поста президентът Колинда Грабар-Китарович се кандидатира за втори мандат и се изправя срещу бившия ляв премиер Зоран Миланович, националиста Мирослав Шкоро и осем други претенденти.
Запазването на президентството е важно за управляващата консервативна Хърватска демократична общност. Позицията на Грабар-Китарович е разклатена, след като тя направи серия от гафове по време на кампанията. Първата жена президент на Хърватия е известна с флиртуването си с крайната десница, докато се опитва да се представи като човек от народа. Основният й опонент е описвания като популист Зоран Миланович, който е подкрепян от либералната опозиция.
Хърватският президент няма изпълнителни правомощия, затова резултатът от вота има по-скоро символичен характер. Ако победи опозиционен кандидат, това би могло да отслаби консервативното правителство в момент, в който то поема важна функция в ЕС. Правителството наскоро беше изправено пред масови протести в образованието, които подкопаха управляващите.
Фактор
Първото си председателство в Европейския съюз най-младата страна-членка вероятно ще поеме без избран президент. Според проучванията първите трима претенденти за поста са с почти изравнени резултати. Анализаторите в Хърватия смятат, че победителят ще бъде избран на втори тур на 5 януари, тъй като нито един кандидат няма да получи мнозинството от гласовете на първия кръг от изборите.
За поста президентът Колинда Грабар-Китарович се кандидатира за втори мандат и се изправя срещу бившия ляв премиер Зоран Миланович, националиста Мирослав Шкоро и осем други претенденти.
Запазването на президентството е важно за управляващата консервативна Хърватска демократична общност. Позицията на Грабар-Китарович е разклатена, след като тя направи серия от гафове по време на кампанията. Първата жена президент на Хърватия е известна с флиртуването си с крайната десница, докато се опитва да се представи като човек от народа. Основният й опонент е описвания като популист Зоран Миланович, който е подкрепян от либералната опозиция.
Хърватският президент няма изпълнителни правомощия, затова резултатът от вота има по-скоро символичен характер. Ако победи опозиционен кандидат, това би могло да отслаби консервативното правителство в момент, в който то поема важна функция в ЕС. Правителството наскоро беше изправено пред масови протести в образованието, които подкопаха управляващите.
Още от Свят
The War Zone: ПВО охранява Тръмп дори по време на игра на голф
Avenger е американски самоходен зенитно-ракетен комплекс, предназначен за мобилна противовъздушна отбрана на малък обсег.
Трима загинаха при атака на хути срещу товарен кораб в Червено море
Бреговата охрана на признатото правителство на Йемен заяви, че зад нападението стои военното крило на хутите
ЕК: Забраната за участие на партия „Яблоко“ в изборите показва, че Русия се страхува от всеки критичен глас
„Това показва, че Русия се страхува, защото действително има нужда да премахне всички гласове на несъгласието“