Новият американски президент Джо Байдън и други оратори на Конференцията по сигурността в Мюнхен от миналия петък, която се проведе в специален формат тази година, ясно показаха, че са готови да подновят трансатлантическите отношения.

Разбира се, може да се счита, че неспоменатото е толкова важно, колкото и споменатото. Колкото и да е странно, един от спорните моменти не беше споменат в речите: говорим за газопроводя „Северен поток 2“, пише Волфганг Ищингер, председател на Мюнхенската конференция по сигурността, в анализ за списание „Дер Шпигел”, цитиран от БГНЕС.

Въпреки че тази тема не се вписва в помирителната реторика на събитието, това е едно от най-сложните предизвикателства на днешната външна политика на Германия, което трябва да бъде разгледано спешно. В противен случай проблемът заплашва да се превърне в сериозна дипломатическа катастрофа, която може сериозно да навреди на отношенията ни с източните ни съседи, с Европейския съюз и особено със САЩ.

Дали тръбопроводът е частен проект или не е без значение от гледна точка на външната политика. Днес важното е как се възприема този проект. А на международната сцена тръбопроводът се разглежда като важен политически и стратегически въпрос, който заплашва десетилетия доверие към Германия и нейните усилия за укрепване на европейското единство и трансатлантическата общност. Берлин трябва да приеме това много сериозно!

Както често се случва във външната политика, няма наистина добро решение за тази ситуация. Но също така е ясно, че игнорирането на нарастващата международна критика е изключително лошо решение. Дори ако Берлин може да устои на критиките от ЕС, Белият дом, само седмици след като Джо Байдън встъпи в длъжност, със сигурност няма да иска да създаде впечатление, че провежда по-мека политика спрямо Москва.

Както и в случая с Китай, в Конгреса на САЩ има широк и силен консенсус срещу „Северен поток 2”, който Белият дом трудно може да пренебрегне. С други думи, ако Берлин продължи да действа в същия дух, сякаш нищо не се е случило, възможно е трансатлантическият меден месец скоро да приключи и дори преди изобщо да се създадат новите, основани на доверие трансатлантически отношения.

Но също така би било лошо решение да се спре строителството на газопровода с указ на правителството на Берлин на толкова късна дата. От една страна, това би довело до скъпи процеси за възстановяване на щети, а също и до замразен газопровод, струващ няколко милиарда евро, на дъното на Балтийско море. От друга страна, не може да се пренебрегне фактът, че Германия и други европейски партньори ще се нуждаят от руски газ за много години напред.

В продължение на десетилетия Германия можеше да изхожда от предположението, че Русия е била и остава надежден доставчик, който досега никога не е използвал доставките на газ за Германия и други страни от НАТО за политически цели. Ако сега Берлин, поради политически причини, погребе проекта на газопровода, тогава Русия, с доста висока степен на вероятност, вече няма да се страхува да отговори на това.

Като алтернатива се предлага да се въведе мораториум върху изграждането на газопровода. Но какво точно може да даде такъв мораториум? Ако искаме да свържем премахването на мораториума с промените в руската политика или руското поведение, ще попаднем в класическия капан, който винаги се формира от такива червени линии. В крайна сметка, ако Русия откаже да се съобрази с нашите искания, мораториумът бързо ще се превърне в дългосрочно замразяване на проекта, в противен случай Берлин ще загуби влиянието си.

Има и друго, по-малко непривлекателно решение: да се позволи завършването на газопровода, но в съгласие с ЕС да се обвърже неговата работа с поведението на Русия.

За да се направи това, биха могли да се обмислите следните три стъпки.

Първо, Берлин, след съгласуване с ЕС, може да предложи да се създаде механизъм за аварийно спиране.

Например може да се включи аварийно спиране, ако Русия откаже да изпълни задълженията си за бъдещото използване на украинската инфраструктура за транзит на газ. Такова аварийно спиране не би било нищо повече от мярка за изграждане на доверие по отношение на Киев, Варшава, Брюксел и Вашингтон.

Второ, Германия може да предложи евроатлантическа енергийна сделка. Такъв многостранен план, който ще включва Европейския съюз, нашите източноевропейски съседи, както и нашите трансатлантически партньори, може да служи на три цели, а именно:

- материална и технологична подкрепа за общоевропейската трансформация на енергийния сектор към възобновяеми енергийни източници;

- засилване на интеграцията на европейския пазар на газ;

- засилване на подкрепата за развитието на Украйна.

Трето, Берлин би могъл да информира "Газпром", основният изпълнител и собственик на газопровода, че съпротивата срещу проекта, както в германските политически кръгове, така и на международната арена, е станала толкова силна, че федералното правителство при тези обстоятелства не вижда възможност за отваряне на крана, след като тръбопроводът бъде завършен.

Берлин може да посочи, че двустранните отношения с Русия са достигнали най-ниската си точка. Причините за това са много: това са сериозни хакерски атаки, дезинформационни кампании и обществено възмущение от поведението на Русия във връзка със случая Навални и убийствата, поръчани от Русия на териториите на страните от ЕС, и липсата на желание на Русия да намират политически решения в кървави конфликти, например в Донбас или в Грузия.

Посланието до „Газпром” трябва да бъде формулирано ясно по такъв начин, че в тази ситуация само Москва да е в състояние да създаде предпоставки и атмосфера за Берлин да даде зелена светлина за пускането на газопровода. По този начин топката ще бъде там, където трябва, а именно от страната на Москва.

Във всеки случай Берлин трябва да координира по-нататъшните си действия с ЕС и с партньори като Украйна и Вашингтон. По този начин ще бъде възможно да се даде тласък на развитието на ново трансатлантическо доверие и да се превърне тежък камък на врата на Германия в интересен импулс за стратегически и конструктивен диалог между Изтока и Запада./БГНЕС